Идеята за отпадане на таксите на студентите държавна поръчка беше обявена на брифинг в МС в края на януари и предизвика широка обществена дискусия. Наред с очакваната подкрепа, различни организации изразиха позиции, че отпадането на таксите няма да постигне целите си, а именно – да направи висшето образование по-достъпно, по-качествено и да задържи студентите в България. Идеята не е била обсъдена нито с работодателите и синдикатите, нито с академичната общност, не е била заложена и в стратегията за развитие на висшето образование. Така че на какво се дължи внезапната й поява, може само да се гадае. Остават неизвестните и около това какви ще бъдат последиците, ако предложението се приеме. Дали действително ще отпаднат таксите предстои да разберем. Предложението е включено в проект за промени в Закона за висшето образование и е качено за обществено обсъждане на платформата Strategy.bg, което продължава до 28 февруари. 

"Висшето образование трябва да е безплатно само за тези студенти, които се реализират в България. И сега има такъв механизъм: при сключване на договор с предприятие, където студентът ще работи след като завърши и ако учи в приоритетните професионални направления с недостиг на пазара на труда. Тази възможност може да се генерализира за всички студенти", смята председателят на АИКБ Васил Велев.

"Всички, които възнамеряват да останат и да работят в страната за някакъв срок, не цял живот, и сключат такива договори – за тях да е безплатно, без оглед на специалността и професионалното направление. Но, след като той с конкретно предприятие има договор очевидно би следвало да има нужда от такъв специалист и да не се получава ситуацията, в която се намираме в момента – над 40% от завършилите, като завършат работят на позиции, които изобщо не изискват висше образование“, смята Велев.

Има три мотива за отпадането на таксите, но според Васил Велев и трите могат да бъдат оборени. Единият е, че висшето образование ще стане по-достъпно за студентите от по-бедни семействата.

„Таксата, която е от порядъка на 1000 лева годишно е малка част от издръжката на този студент. По този начин ти не му помагаш да стане по-достъпно, ако има материални затруднения семейството. Т.е. за дефицитни специалности, особено търсени на пазара на труда, трябва да има не само поемане на таксата от бюджета, но и допълнително стипендии, а не подкрепа за всички, включително и за тези, които нямат нужда от нея“, каза Велев. И обобщи: „Безплатно за всички е най-неефективният начин да се провежда социална политика“.

Другият аргумент - че с отпадането на таксите ще задържим студентите да учат в България също е несъстоятелен, смята той.

Според него и няма как да се постигне по-добро качество на образованието при условие, че се запазва принципът парите следват студента. Той нарече този принцип „несъстоятелен“ и „порочен“ и посочи, че ако университетите изключат студент поради нисък успех, ще се лишат от финансови постъпления.

Нещо повече, качеството му ще се влоши, ако предложението за отпадане на таксите не се модифицира, така, че да съответства на потребностите на икономиката, категоричен е Васил Велев. Срещу отпадането на таксите са обяви и Академичния съвет на СУ. 

Според ректора му проф. Георги Вълчев то няма да доведе до желания ефект, има много други мерки, които биха могли да подпомогнат достъпа до висше образование и да доведат до повишаване на качеството му.

„Вземете само това, че стипендиите, които взимат студентите за отличен успех, въпреки че бяха индексирани през последните години, са безкрайно ниски, т.е. мерки, които не диференцират студентите, които трябва да бъдат подпомагани, не са удачни за нас“, каза проф. Вълчев.

По думите му в момента има дисбаланс във финансирането на различните професионални направления, при някои коефициентът е неоправдано висок за сметка на други, при които има постоянен недостиг.

„Такъв тип мерки показват, че средства за промяна на финансовия модел има. Тези 150 млн. , които бяха изтъкнати като субсидия, която ще получим, вместо таксите на студентите са непланирани в настоящия бюджет, т.е. явно има буфери, от които могат да се намерят резерви, които да оправят цялата система на финансиране“, каза още ректорът на СУ. Той добави и, че са били изоставени политиките, които стимулираха университетите с доказано високо качество и са по-напред в рейтинговата система.

„Т.е. освен да се финансират нормално различните направелния, да се стимулират и тези университети, които са доказали през тази независима система на оценяване и високото качество, което са постигнали чрез своето обучение във всички специалности“, коментира проф. Вълчев. Той изтъкна, че като ректор, заедно с цялата колегия на СУ, пледират за „яснота, прорачност и добронамерен диалог“.

Според ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, зам.-председател на Съвета на ректорите, идеята за отпадане на таксите трябва да се разглежда в контекста на едно по-общо решение за финансиране на висшето образование.

„Това, че студентите ще плащат таксите или бюджета ще плаща таксите, като че ли няма особено значение за финансовото състояние на университета, но в дългосрочен план това поставя много други въпроси и за мотивацията на студентите. Не ми се навлиза даже в темата за алтернативната употреба на тия 150 млн. лв.“, каза проф. Димитров. И подчерта, че и позицията на Съвета на ректорите е да се търси общо решение за финансовото осигуряване на висшето образование.

Необходимо е коригиране на т.нар. коефициенти спрямо базовата субсидия, която получават университетите, каза още проф. Димитров. Той напомни, че сега има университети с по-големи и такива с доста по-малки коефициенти. „Идеята е да се затвори ножицата между тези разлики и да се види как тези университети, които сега не са дофинансирани, да си получават финансирането по нормален начин на брой студенти чрез тази субсидия, която те получават – това е едното. Второто е проектен принцип при капиталовите вложения, проектен принцип при евентуални обединяване на усилията на университетите във важни за страната проблеми. И последното е, може би, наистина повишаване на заплатите с някакъв устойчив, предвидим темп за всички категории, работещи във висшето образование“, каза проф. Димитров.

Той не вижда връзка между предложението за отпадане на таксите и идеята за сливане на университети, но ако те не получат достатъчно финансиране извън тези такси, както е в последните няколко години, ще се заговори и за това. Но според проф. Димитров идеята за сливане не е, за да се спестят финансови ресурси и би било груба грешка, ако се мисли само в тази посока. Ако има сливания, те трябва да бъдат на доброволен принцип.

„Трябва да се търси общ, по-голям ефект от сливания, не чисто административни, а на проектна основа, в посока, в която университетите обединяват усилията си“, допълни той. И добави, че в момента липсва диалог заради политическата криза и непрекъснати промени.

Синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА – КНСБ не покрепя предложените промени, с аргумента, че те не бива да се въвеждат без анализ и съобразяване с актуалната законова рамка и еднолично, без проведен диалог с държавните висши училища, бизнеса и представителите на законодателната власт в България. На обратната позиция е Даниел Парушев, бивш председател на НПСС в мандата 2020 – 2024.

„Да се даде достъп на много млади хора, на много кандидат-студенти да запишат специалност, за която преди това ги е спирала финансова невъзможност“, каза Парушев. Той обясни, че тази възможност „не е лоша“, а той самият е на принципа, че новото е стряскащо, но трябва да се види дали ще сработи.

Новото ръководство на НПСС също подкрепя отпадането на таксите, заяви новият председател на организация Ангел Стойков. Тяхно анкетно проучване сред 11 хиляди студенти показва, логично, че голямата част от тях – 92% одобряват идеята за отпадането на таксите, 6 на сто са против, а два процента не могат да преценят.

Дали действително ще отпаднат таксите предстои да разберем. 

Чуйте подробния репортаж в прикачения звуков файл.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм