Промените в Конституцията и съдебната реформа са два от ключовите приоритети, заявени от управляващите и аргументиращи наличието на някакъв тип коалиционни взаимоотношения между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС с участието на ДПС.

Трите парламентарни групи внесоха общ законопроект за промяна на основния закон и задвижиха процедурата, благодарение на мнозинството, което имат в Народното събрание. Проектът срещна критики от всички заинтересовани страни, а самите вносителите започнаха да се отказват от част от предложените текстовете. На този фон стана ясно, че второто четене на измененията ще се случи преди Коледа, по-малко от две седмици след първото гласуване в зала. 

Прибързаността и липсата на достатъчен обществен дебат постави на дневен ред въпроса за целите, които се преследват и дали те са свързани с желание за осъществяване на истинска реформа или обслужват други интереси.

Промените в Конституцията, предлагани от ДПС, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обхващат няколко направления. Сърцевината на проекта са измененията в съдебната система, които обаче останаха в периферията на общественото внимание и интерес. Текстовете бяха приети на първо четене от Народното събрание, но до момента няма яснота дали и как ще бъдат променени преди второто четене. Адв. Емил Георгиев от  Инициатива “Правосъдие за всеки” коментира, че има три основни посоки на промените в съдебната система – засилване на принципа на съдийската независимост, намаляване на правомощията на главния прокурор, така че той да не се превръща в маша в ръцете на прокуратурата и като цяло намаляване на правомощията на прокуратурата за сметка на засилването на правомощията на съда.

 „Частично по сила и степен тези вектори ги виждаме в проекта, поне както е приет на първо четене. Ще видим какво ще се случи между четенията. Може някои от добрите идеи да бъдат засилени, има предпоставки за това, но може и някои от ретроградните идеи да бъдат подсилени”, каза Георгиев.

Срещу всички предложения  има критики, а самите вносители дадоха заявка, че ще оттеглят част от идеите си. Едно от опасенията е, че главния прокурор и прокуратурата като цяло ще станат прекалено зависими от политическите сили, тъй като парламентарната квота ще има превес в бъдещия Прокурорски съвет, който пък ще избира главния прокурор. Опасенията на прокуратурата са, че така главния прокурор ще се избира директно от Народното събрание.  Биляна Гяурова от Български институт за правни инициативи обясни, че притеснението е, че парламентарната квота ще може директно да се намесва във всички решения за кариерното израстване на прокурорите.

„Тук идва сериозното притеснение, че пълното обръщане на мнозинството нарушава крехкия баланс от гаранция за автономността на прокуратурата до пълното ѝ овладяване през тази парламентарната квота. Много пъти сме виждали как парламентарните политически сили правят договорки за квотното разпределение във ВСС и всеки буквално знае кой член от коя парламентарна група се подкрепя и каква политика прокарва чрез кадруване във Висшия съдебен съвет”

Адвокат Георгиев коментира, че мнозинството на парламентарната квота в Прокурорския съвет не е идеалното решение, но то необходима стъпка, за да има промяна. Той уточни, че мнозинство на прокуратурата в прокурорския съвет е доказано неработеща практика и няма да доведе до повече отчетност на прокуратурата.

Според експертите конституционните промени безспорно са в правилната посока, но трябва да е ясно, че предстои още много работа, за да се случи съдебната реформа, която да гарантира независимост на съда и безпристрастност при вземането на решения. Напълването със смисъл на конституционните промени минава през попълването на квотите в Съдебния и Прокурорския съвет и през избора на нов главен прокурор.

„Ние трябва да си дадем сметка, че нямаме 100% гаранция, защото не знаем самите магистратски среди какви хора ще си изберат, не знаем и парламента какви хора ще избере. И най-добрите конституционни законови текстове могат да бъдат опорочени, когато бъдат превратно реализирани. Разчитам, че това ще бъдат хора почтени, с мисъл за системата, а не конюнктурни с мисъл за своя собствен интерес, защото тогава пак ще бъдем в ситуация „Ти си го избра”, уточни Гяурова.

От Правосъдие за всеки смятат, че въпросителните по отношение на членовете на парламентаните квоти в бъдещите съдебен и прокурорски съвет могат да бъдат преодолени, ако има широк и качествен дебат по отношение на кандидатите, какъвто досега липсва и затова наблюдаваме ясно влияние и политически натиск.

Експертите са единни в мнението си, че тези промени в Конституцията няма да разрешат проблемите в съдебната система като с магическа пръчка, но дават възможност съдът да стане по-независим и да взема своите решения безпристрастно на база правилно прилагане на закона, а не под влиянието на обещания за облаги и кариерно развитие. 

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм