Има ли ефект от провеждането на обществени консултации по законодателни инициативи и стратегически документи? До каква степен се обръща внимание на изразените становища от обществени организации и отделни лица? Виждаме ли реалното им включване в законопроектите или се използват само за сведение? Според депутата от ПП-ДБ Даниела Божинова гражданските мнения и законодателни инициативи имат някакъв ефект, но той със сигурност не е достатъчен и не се отразява особено на намеренията на държавното управление. Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи коментира, че възможността гражданите да изразяват своето мнение е много важна, защото това увеличава публичността. Проблем е обаче, че задължението за провеждане на обществени обсъждания важи само за Министерски съвет, но не и за Народното събрание и управляващите често се възползват от този факт.
"От 2016 година в България има законодателство, което задължава изпълнителната власт да публикува за обществено обсъждане всички свои предложения за законодателни промени, наредби и стратегически документи. Това се случва през сайта strategy.bg. Ефектът от това се изразява в по-голямата публичност на действията на изпълнителната власт, възможността за по-голяма информираност на гражданите, но и правото на обществото да отправя свои предложения и забележки", каза Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи.
"Съответният орган, който е предложил дадения проект, той трябва да обобщи всички направени по този начин предложения и те да бъдат предоставени на съответните експерти в министерството или в Министерски съвет. Мога да кажа, че е имало случаи, в които наши предложения, предложения на колеги от други организации, са били взети под внимание. Може да не са приети на 100%, но са били най-малкото обсъдени", допълни тя.
Според народния представител от ПП-ДБ Даниела Божинова тези обществени консултации се провеждат формално и не се отразяват на намеренията на законотворците. "По някой път дори се симулира тяхното провеждане и дори, когато се проведат отново по-скоро за сведения се вземат, но не се отразяват сериозно на крайния резултат. Така че това са неинтензивни форми на въздействие на гражданското общество върху това, което се прави като политики, като нормативни актове. За съжаление е така. Това съм го наблюдавала като човек от гражданския сектор като ръководител на неправителствена организация и сега в парламента, където съм народен представител също виждам, че нямат голямо въздействие тези граждански мнения и становища на граждански експерти. Получава се така, защото няма залог в случая. Не се изисква да се отговори на очакванията на обществото и гражданската експертиза да бъде взета предвид. По-скоро нашето законодателство изисква да обявите такава консултация и да я отчетете с някакви документи."
"Смятам, че мненията на активните граждани, изразени по този начин за дадено законодателство имат някакво значение, но предложенията на гражданите - те са с доста слаба интензивност да въздействат на органите на държавното управление", допълни тя.
Мнението на Божинова се потвърждава от последното активно обществено обсъждане, свързано с предложението на Министерски съвет за безплатно образование в държавните университети. Законодателните промени, предизвикаха бурна обществена реакция и много критики. В портала за обществени обсъждания са отразени 28 становища, някои от които искат цялостно отхвърляне на законопроекта, а други настояват за промени, които да въведат изисквания към прилагането на мярката, така че тя да не е на калпак. Резултатът – най-критичните становища не се приемат от изпълнителната власт, други се вземат само за сведение, а една малка част се приема по същество.
Пред Дарик Биляна Гяурова открои и още един важен акцент, идващ от факта, че изискване за провеждане на обществено обсъждане няма за Народното събрание и това се използва като вратичка от законотворците.
„Така като се върне назад в годините може да се види, че след 2016 година, когато влязоха тези промени в Закона за нормативните актове, на практика те започнаха съвсем легално да бъдат заобикаляни. Процента на законопроекти, внесени от народни представители и група народни представители се увеличи за сметка на законопроектите, които се внасят през Министерски съвет, защото все пак там процедурата е по-утежнена. За мен в голяма степен е политически обосновано. Някой път за защита някакъв конкретен политически интерес на някоя политическа партия, а не на нашия обществени интерес“ уточни Гяурова и добави, че всичко това влошава качеството на законодателния процес и затова се налага закони да се променят по няколко пъти в кратки срокове.
Проблем има и с граждански инициативи за законодателни промени, които постъпват в Народното събрание.
Даниела Божинова уточни, че откакто е народен представител не е видяла нито един случай, в който да е изпълнена цялата законова процедура по отношение на гражданските инициативи: „Постъпилите граждански инициативи те са общо взето от 100 до 20 000 подписа, проверени от ГРАО. Трябва да бъде това предложение на гражданите разгледано в рамките на три месеца, трябва да се уведоми инициатора, инициативния комитет какво е мнението на парламента. Това изисква закона, но аз не съм видяла досега един път да бъде спазено от Парламента. Това е голямо обществено усилие да съберете 20 000 подписа пот едно предложение и то просто да отиде в коша, защото по някаква причина органът, към който сте го отправили е престанал да извършва дейността си.“
Божинова обясни, че е необходимо да бъдат направени законодателни промени, които да прехвърлят подобни граждански инициативи към следващ парламент в случай на предсрочно прекратен мандат.
