Народното събрание гласува на първо четене промени в Закона за висшето образование, свързани с таксите на студентите платена форма на обучение. Промените бяха приети със 148 гласа "за", 11 "против" и 11 "въздържал се". Предложеният законопроект намалява таксите.

Поради нарастването на размера на субсидията, която е определящ елемент във формулата за определяне на тези такси, те са осезаемо изравнени или дори надвишават таксите в редица университети в Западна Европа и Северна Америка. Така нашата страна става ценово неконкурентноспособна образователна дестинация на фона на глобалния пазар, се посочва в доклада на Комисията по образование, пише NOVA.

Депутатите приеха и предложение за намаляване на срока за писмени предложения между първо и второ четене на три от стандартните седем дни. 

В становище по вносител Петя Цанкова от "БСП-Обединена левица" посочи, че предложеният законопроект е внесен на 27 юни от членове на Комисията по образование и наука, представляващи управляващото мнозинство, и е продиктуван от драстичното повишение на таксите за студенти и докторанти платено обучение. Неговата цел е да коригира проблема. Съгласно действащия Закон за висше образование, таксата на студенти и докторанти платено обучение, е пряко свързана с държавната субсидия.

"Както всички вие сте запознати с приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г., ние увеличихме нивата на държавната субсидия в унисон с европейските практики", посочи Цанкова. Тя разясни, че увеличената издръжка за студент държавна поръчка е пряко свързана със скока на таксата за платено обучение.

"С предлаганата от нас нормативна промяна се очаква таксите за платено обучение да се понижат със 125%, като между първо и второ четене, според становищата, които ще постъпят в комисията, сме готови да преразгледаме цитираното процентно число", заяви Цанкова. Очакваните резултати са осигуряване на достъпност на студенти и докторанти платено обучение, независимо от техните финансови възможности, повишаване на приходите на университетите чрез увеличен прием и гаранция за достъпно висше образование без компромис на качеството.

Цанкова разясни, че друга промяна е свързана със сключваните договори между висшите училища, студентите и работодателите. По думите ѝ сега те имат възможност да сключват договор с работодател, чрез което се дава възможност да бъде финансирано висшето образование на един студент, следствие на което студентът започва работа при конкретния работодател за определен срок от време. Проблемът е, че настоящата правна уредба не регламентира механизъм, при който договорът може да бъде подновен и правата и задълженията да се насочат към втори работодател. Липсата на такава води до затруднения при изпълнението на договорите и създава риск от прекратяване на договорни отношения, добави Цанкова. Тя разясни, че се предлага новият работодател да поеме правата и задълженията чрез подписване на четиристранен договор - мярка която, по думите й, въвежда гъвкавост и стимулира партньорството между университетите и бизнеса.

В изказване по време на разискванията министърът на образованието и науката Красимир Вълчев подчерта, че тези два текста от закона трябва да бъдат променени. Той посочи, че студентите платено обучение са между седем и осем процента от общия брой студенти или между 15-16 хиляди.

По думите на министъра с увеличеното държавно финансиране на един студент, то става съизмеримо с таксите в университетите в други по-развити от нас страни, което прави българските висши училища ценово неконкурентни. "Този текст има нужда от корекция. Той в момента е така написан, че не дава възможност, дори за минимален периметър за определяне на такси. Той ги фиксира, което не е добре. Всички останали регулации на таксите позволяват вземане на решение в определен периметър. Този текст обаче има своя смисъл. Смисълът е да няма преливане на средствата, които се дават за обучение на студентите държавна поръчка, в обучение на студенти платено обучение", добави министър Вълчев и настоя, че не трябва да се допуска кроссубсидиране, а ако няма никаква регулация този риск съществувал. "Има риск висшите училища срещу минимални и дори нулеви такси да обучават студенти платено обучение, взимайки от средствата на студентите държавна поръчка и давайки ги на студентите платено обучение", обясни той.

По думите му това, което е внесено от народните представители, може би има нужда да се коригира. "Смятаме, че все пак трябва да остане минимална регулация, така че да остави достатъчно широк периметър висшите училища да се конкурират ценово, не само в международен план, но и с частните висши училища. Моят апел е да помислите за по-балансирано решение", настоя Вълчев.