Публикуваме откъс от интервюто на проф. Боян Биолчев в предаването "Стълбището" с Константин Вълков. Гледайте целия разговор в прикачения файл.
***
Обществено политическият ни живот генерира скандал след скандал, защо т.нар. властимащи не могат да генерират нищо друго, например национална цел, национална мечта?
Мислил съм много по този въпрос. За да можеш да реагираш на живота, трябва да се съобразяваш не с това, което е в момента, а с това, което може да стане. Мисля че политически това мислене е силно съсредоточено върху мига върху решаване светкавично на неща, които дразнят и създават настроения. Това май е обща болест, става все по-обща, тъй като светът се пренаселва с ниско интелигентни хора. Огромната популация е свикнала на плюсовете на цивилизацията, а тези, които движат тази цивилизация, започват да се затварят в рамките на свръхинтелигентността, в даден малък параметър. Късат се вътрешните връзки в обществото.
Т.нар. „свободен мандат“, който изведнъж изплува на повърхността и според който народният представител е независим от поръченията на своите избиратели и в парламента действа по своя собствена съвест и убеждения. Демек хората не могат да търсят отговорността на депутатите?
За мен това е параноя донякъде, все едно да казваш на жена си – оженихме се, ама аз каквото реша, това ще правя. Това е свързано с елементарна представа за действащия порядък в нормалното осъществяване на властта. Удивявал съм се от начина на говор. Това е говор не само на човек, който не се съобразява със своите избиратели, ами не се съобразява и със здравия ум. Някакво разхайтване на говора, което означава, че човекът се е откъснал от действителността.
Защо се появява това с говора? Едно време стояхме с тълковен речник пред политиците от парламента, независимо от кой спектър.
Тук явно не е написан тълковен речник за сегашната ситуация. Понятието-представа за свобода е доста хлабаво – отворено и неорганизирано, с някаква перспектива на това тази свобода накъде води. Изобщо какво означава свобода, ако тя води до несвобода? Тя парира възможностите на едно работещо съдружие, каквото е обществото.
Ако един политик действа в ущърб на интересите на гласоподавателя, гласоподавателят може ли да направи нещо?
Аз не знам гласоподавателят дали знае кои са му интересите. Това е обратната връзка, която е доста сложна. Точно тези хора – добри точни в собствения параметър на живота си – са направо наивни като деца по отношение на това какво е добро за обществото.
Спрямо какво са наивни хората?
Не е наивитет. Едно време е имало няколко неща, които са важни за хората. Сега, в момента, дори елементарните професии не могат да проникнат в съседни. Има поначало разделение в представата за общност. А пък умът на хората е затлачен от това, че те непрекъснато се стремят да решат вътрешните си проблеми. Животът ще става все по-сложен… Няма ли стабилен културен пласт в обществото и управлението да се опира винаги на културата, няма да се стигне до някакви решения. Защото точно културният човек може да съобрази представата за култура на другите хора. Докато човекът, който е потопен в личния живот и личната професия, а няма по-широка представа, няма да реагира иначе, освен с груба защита на интереса си.
Можеха ли да изчакат конституционните реформи, за сметка на реформа в образованието?
Отдавна слушам от по-агресивните пластове на обществото, или казано иначе, политическите пластове, че ще проведат реформа в образованието. Как ще проведат реформа в образованието личности, които видимо трябва да си доучат? Образованието не е игра на думи. Не е разрешимо по брутален път. Образованието е въпрос на приятелство с ума, а не насочване по рецепти. Това не разбират. Аз гледам с какво пренебрежение се отнасят със студентите, с младите хора. А пък, колкото пъти разговарям с тях, имам тази възможност за щастие, виждам всъщност колко дълбоко мислене имат. И изключително досада от това, че са длъжни да живеят по правила отпреди тяхното раждане.
Филмът „Чума“, на който сте сценарист, е в кината. Защо смешното патриотарство и етнографския кич, които са обратното на всичко, което виждаме във филма „Чума“, привлича последователи в България?
Защото са по-лесни. Опирането на нещо напълно завършвано, е по-лесно повтаряне от тия, дето не могат да проникнат по-нататък. Не ги обвинявам също. Традицията е нещо много красиво, но не когато се превърне в доказателство за преимущество над другите. Културата идва и отвън. Тя не може да се развива като ембрион, вътре, в рамките на едно национално съществуване, което се капсулира. Самият аз обичам народните песни. В моите разкази има от всички прослойки на обществото, включително и селяни. Аз имам приятели във всички среди. Като отида в Резово, моят университет е кръчмата. Там виждам огромен жизнен опит, който се излива винаги с чувство за хумор.
Политическата коректност не уби ли чувството за хумор, сарказма и сатирата?
Аз не знам какво значи политическа коректност. Щом си политически, значи не може да си коректен. Там има взаимна битка между концепции. Ако си коректен само към едната, значи изпълняваш нещо, което е над твоята мисъл. Истински добрите политици взимат бързи решения. Бързото решение във всички области на живота, дори и лошо, е по-добро от липсата на решение. А ние живеем точно в това нещо. Доказване на решения, свързани с кратковременни резултати.
Проф. Боян Биолчев е автор на редица научни публикации, романи, разкази, сценарии на игрални и документални филми; бивш ректор на Софийския университет и преподавател във Факултета по славянски филологии.
Гледайте цялото интервю в прикачения файл.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
