На 29 януари правителството предложи да отпаднат таксите за обучение на студенти (бакалаври и магистри) и докторанти, приети по държавна поръчка в държавните висши училища. Премиерът акад. Николай Денков определи мярката като революционна, като още в същия ден бяха инициирани промени в закона за висшето образование, които ще бъдат качени за обществено обсъждане.
Идеята обаче не бе приета еднозначно нито от икономисти, нито от граждани. Изследователят в Института по пазарна икономика Петя Георгиева заяви в сряда в предаването на Дарик радио „Добавена стойност”, че предложението е скандално и представлява рекет на данъкоплатците. Чуха се и коментари в подкрепа на мярката, която би улеснила достъпа до висше образование на младежи от най-ниските социални слоеве. Не се чуха обаче много мнения от представители на академичния сектор.
Темата коментираха в „Кой говори?” по Дарик радио Мила Минева, социолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", и Христо Чукурлиев, преподавател и директор на Централната университетска администрация на НБУ - представители както на частно, така и на публично висше учебно заведение.
"Аз бих искала да разделя на две това предложение - от една страна разбирам целта, която Николай Денков посочи, а именно да се подобри достъпът до висше образование. Имаме нужда от подобни политики. Конкретното предложение обаче се страхувам, че всъщност не работи в тази посока. То е изключително лесно, но имам съмнение в това, че ще бъде ефективно и ще постигне тази цел, която Денков поставя", посочи Мила Минева.
"На пръв поглед това изглежда като съвършения ход, който може да направи едно правителство, но като се вгледа човек в дълбочина, започват да възникват много въпроси", каза от своя страна Христо Чукурлиев. "Като представител на частен университет - всъщност ние нямаме отношение към тази тема, като това също е част от проблема. Това решение е взето, като са изключени изцяло от неговия контекст частните университети", допълни той.
Преподавателят изрази мнение, че тази мярка би трябвало да е всеобхватна, не само частична, защото това нарушава пазарния принцип, по който България се развива в последните 30 години. Би трябвало да има някаква реципрочност. Няма как да подкрепиш само едната част от пазара, това е против всякакви правила на Европейския съюз, заяви той.
"За да бъдат покрити таксите на студентите, това ще са до 120-150 млн. лв. Когато направиш детските градини безплатни, ти наистина разширяваш достъпа и това по някакъв начин е правилна мярка в посока на изравняване на шансовете. Оттук нататък започват разликите. Средата, в която тези деца израстват, е различна. Аз бих насочила тези милиони левове вместо към таксите на студентите, към средата в детските градини, за да могат там да се изравнят шансовете", коментира Мила Минева.
Тя отбеляза, че все повече публичните унивесритети стават регионални, а Министерството на образованието си дава сметка за това и непрекъснато обяснява как университетите развиват региона. Социологът даде пример как таксите за Софийския университет за специалност право са по-ниски, отколкото таксите в ЮЗУ и Пловдивския университет за същата специалност.
"Въпреки това децата, които са от региона, остават в регионалните си университети. А това означава, че достъпът до образование е блокиран не от таксата, а от възможността да живееш в големия град - липсата на общежитие, високите наеми и т.н. Ако искаш да изравниш допстъпа, трябва да инвестираш в такъв тип материална инфраструктура", категорична е Мила Минева.
Христо Чукурлиев от своя страна посочи, че около половината студенти в НБУ не са от София. Те са дошли в София заради условията на живот, а не защото са избрали точно този университет, допълни той.
"До 18-годишна възраст човек е зависим от родителите и семейството си. След това той става независим и може да избира сам какво да прави със съдбата си. И има логика държавата да се опитва да изравни по време на тази част от образованието - детска градина, основно, средно - след това всеки, спрямо собствените си способности и възможности, да продължи нататък", на мнение е преподавателят.
Мила Минева коментира, че в една икономика, която се базира на знания и умения, висшето образование ще стане нещо като по подразбиране. Според нея масовизирането на всишето образование няма никакво съмнение, че ще се случва.
"Дали това е мярка, която ще насърчи студентите, имам известни съмнения. Защото на много от нашите студенти им се налага и да работят, но за разлика от много европейски страни, които имат разработени правила, в повечето български университети това не е възможно. Възможността да си намерят работа по време на следването, която да не пречи на следването, ми се струва, че би било много по-добра мярка", заяви тя.
"Ако искаме да насърчим повече висшето образование, дайте да говорим за реформа на средното образование", призова още социологът. "Това, за което трябва да говорим, е за съдържанието на това средно образование и най-сетне да започнем да реформираме това, на което децата се учат в училище", каза още Мила Минева.
Отговаряйки на въпрос от слушател на "Кой говори?", Христо Чукурлиев изрази мнението, че средното техническо образование не се пренебрегва. "Имаме форми на академии, курсове, които квалифицират младите хора, така че те да могат да извършват някаква професия", отбеляза той.
Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
