Нова проектонаредба на Министерството на здравеопазването (МЗ) регламентира здравословното хранене на децата в училище, в която липсват думите „алергия“ или „непоносимост“. В наредбата не фигурира и изискването за изброяване на 14-те основни алергена, което е описано в европейски регламент. Това я прави дискриминираща за голяма част от децата със заболявания като диабет, цьолиакия или остри алергии. Вариант как може да се измени проектонаредбата за храненето на деца в учебни и лечебни заведения предлагат от Асоциация Цьолиакия България.
В предаването „Кой говори“ в ефира на Дарик Ада Гулямджис от асоциацията коментира, че за институциите децата с цьолиакия очевидно не съществуват:
„Аз като възрастен с цьолиакия приемам много сериозно нещата, защото знам какво им предстои на тези деца. Когато прочетохме наредбата, осъзнахме, че вътре не са включени никакви специфични хранителни нужди. Очевидно според Министерство на здравеопазването тези деца не съществуват или няма нужда да се хранят в столовете. Например на децата с диабет трябва да им се даде информация за съдържанието на въглехидрати, мазнини, протеини, енергийна стойност и грамажи. Това би могло да се прави и сега без никаква промяна, но не се прави“, коментира Гулямджис.
Цьолиакията е автоимунно заболяване, което ако не се лекува, води до много по-сериозни заболявания като рак, остеопороза и чернодробни заболявания. Освен това не е рядко срещано – 1 на всеки 100 души в световен мащаб страда от цьолиакия. А в България все още има значителен брой на недиагностицирани, което означава, че в бъдеще ще се появи много по-голяма нужда от обозначаването на храната. За страдащите от цьолиакия е необходимо не просто безглутенова храна, но и да не съдържа никакви следи и досег с глутен – при приготвяне, при транспортиране и при пакетиране, за да се избегне риска от кръстосано замърсяване.
„Дори когато една трохичка попадне в нашето тяло, то прави автоимунна реакция – самото тяло напада себе си. В случая изглажда вилите на тънките черва, с които нашето тяло се храни. Когато те бъдат изгладени, приемате храна, която тялото ви не може да усвои. То е като пързалка – храната просто минава през вас. Оттам започват всякакви дефицити и тялото започва да линее“, добави Ралица Мавродиева от Асоциация Цьолиакия България.
Ада Гулямджис споделя още, че е живяла в 4 европейски страни и там е срещнала информирано и толерантно отношение към хранителната култура и хора със заболявания. В България обаче болестта все още е много непозната дори на медицинско ниво, където лекарите я считат за детско заболяване, което ако не се отключи в ранна детска възраст, няма никога да се прояви.
В предложението на асоциацията към Министерството на здравеопазването е предвидено изготвяне на менюта за основните заболявания, при невъзможност за приготвяне на място да се създадат външни кетъринг фирми, които да доставят такава храна, или предлагане на пакетиран сертифициран продукт, който да може да се купи от лафка или вендинг машина.
Представителите на Асоциацията изтъкнаха, че голяма част от детските ясли и градини нямат финансовата възможност да осигурят храна за деца със специфични хранителни нужди, заради ограничения им бюджет.
Гледайте целия разговор във видеото.
