Какви са основните проблеми на българските партии и какви са решенията. Тази и други актуални теми, коментира депутатът от "БСП за България" Кристиан Вигенин в новото предаване на Дарик "Дребният шрифт".
БСП внася искане за експертна комисия заради пострадалите карловски села
"Какви са основните проблеми на българските партии? Въпросът е доста по-широк, защото не е проблемът в партиите сами по себе си. Влязохме в един доста тежък период на конфронтация, в който се съревновават две виждания за развитието на държавата - на статуквото и на промяната, и нито един не успява да надделее. По моя преценка ГЕРБ забави тръгването си от властта. Тези протести през лятото на 2020-а година не можаха да родят тази енергия, която във времето да доведе до категорична победа на тази тенденция за промяна. В това НС това беше основният проблем, тъй като този сблъсък, който не може да роди победа, по-нататък ще доведе до някаква форма на координация, сътрудничество и поставяне на реалистични цели за промяна. Промяната не е еднократен акт. Тя не може да стане с революция. Може би това е големият проблем", заяви Вигенин.
Митов пред Дарик: Личи си желанието на президентството да управлява - попреядоха с власт, хареса им
"Политическите елити полека-лека ще трябва да свикват с тази мисъл. Аз смятам, че партията, която спечели изборите предишния път, а именно "Продължаваме промяната", се провали поради липсата на достатъчно опит. Хората не виждат причина да гласуват, защото резултатът винаги е един и същ. Трябва да се върне вярата в хората", категоричен е депутатът.
"Има сблъсък на партийни интереси, но не и истински дебат за бъдещето на България", отсече той.
Журналист пред Дарик: Това няма да са последните парламентарни избори за годината
Смятате ли, че това се дължи до някаква степен до персонализацията на политиката от една страна или до идеологическата бедност на партиите от друга страна?
- Безспорно е така и то пак е свързано с управлението на ГЕРБ - защо се размиха идеологичските разлики и делението започна да се вижда в друга плоскост. ГЕРБ се превърна в партия-държава. Полека лека избледнява този спомен и на това разчита ГЕРБ. В един момент Бойко Борисов ръководеше всички институции, включително президентската.
"Това усилие за промяна роди сътрудничество между леви и десни. Затова имам известна надежда, че може би още на тези избори ще имаме по-политически, по-идеологически сблъсък. Тази криза на политическата система роди друг феномен - концентрцията на власт при президентската институция през служебните кабинети. Това не е цел на президента, но се създава усещането, че президентската институция допринася за междупартийните противоречия. Според мен тази заплаха за конституционния ред, която се засилва стъпка по стъпка, може би ще допринесе за това формациите в следващото на Народно събрание да бъдат готови на компромиси и сътрудничество, за да запазят конституционния ред", предположи Вигенин.
Обиди, критики и пластмасови ръце: Трима депутати с наказания от НС (видео)
"Виждате, че има и парити, които сега се опитват да експлоатират тази тема за президентската институция. Парламентарната форма на управление се доказа като работеща и залитането от една в друга форма на управление би било изключетилно вредно", заяви той.
Завръщането на НДСВ на политическата сцена Вигенин коментира така:
"Хората се умориха от крайния конфликт между БСП и СДС в онези години. Дойде един човек (бел. ред. Симеон Сакскобургготски) и каза: "Нека да работим заедно". Това отговори на очакванията на хората. Двата други полюса - БСП и СДС останаха втори и трети, много зад победителя. Виждаме, че в Европа в тези години също имаше една тенденция, която не бих казал че е спряла, защото все по-силно в някаква степен и привнесено от ситуацията в САЩ, разделенията в Европа минават не по линията на ляво - дясно, а консервативно - либерално. Виждам, че тази тенденция съществува и тук."
Трифонов: Радев няма никакво участие в идеята ни за референдум
"В тази връзка мога да кажа, че поне БСП след конгреса на 11 февруари ще засили своите усилия да постави идеологическите въпроси на преден план, да погледнем отвън платформите и програмите за предстоящите избори и да имаме сериозна основа за това какво е лявото днес и на тази база да започнем да структурираме по-добре нашите послания по отношение на предизборните платформи и да съберем лявото. Има много хора, които дори не осъзнават, че по своя начин на мислене са леви. Ще можем да привлечем интереса към това и да се опитаме българската политика да започне да фунционира с малко по-далечен поглед в бъдещето. Когато не виждаш хоризонта, или не вървиш, където трябва, или много честно се спъваш. Това трябва да бъде избегнато", каза Вигенин.
Каква е разликата между парламентарна република и президентска република
Има ли БСП дълга скамейка?
"Ако дълга скамейка значи хора, които са готови да бъдат ангажирани в управлението - да. Всяка партия има такива хора. След дългите години в управлението ГЕРБ се формира като една партия на властта, която дава възможност за реализация на младите хора. Това обаче не са кадри, които са идеологически лоялни. В този смисъл не мога да преценя нашата скамейка колко е дълга, спрямо тази на ГЕРБ, но имаме много добри кадри, които осъзнато са с нас и се опитваме да ги развиваме. Трябва повече да говорим за потенциала на България на подготвени и образовани хора, на които България може да разчита", отбеляза той.
Политолог пред Дарик: Има битова връзка на ниво персонал между ИТН и Радев
Служебният външен министър Николай Милков заяви, че се обсъждат няколко варианта за нова декларация на българския парламент, свързана със спазването на правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония. Темата коментира и Вигенин:
"Това е един от малките ходове, които имаме на разположение, тъй като проблемът не беше толкова самият побой. Това, разбира се, е недопустимо, но още по-недопустимо е, че институциите в Република Северна Македония се опитваха да омаловажат случая и да го направят криминален, а той не е. Позволиха си и други коментари, които показват, че жестът, който България направи, възможността, която даде, не само че не се възползва от тях, ами те вървят в обратната посока. Вместо да покажат, че ефективно се борят с езика на омразата, виждаме точно обратното и все повече тази тема се експлоатира. Изобщо идеята, че ще бъде забранено на граждани на страна членка на ЕС да влизат в Република Северна Македония, минава всякакви разумни граници", отсече депутатът.
Реакциите на българските депутати за искрите в отношенията между България и Македония
"Струва ми се, че ние трябва достатъчно категорично да реагираме на такива неща, защото иначе ще създадем впечатлението, че всичко може да мине и че не сме достатъчно сериозни, когато искаме от тях да се държат като европейска държава. Трябва да приемем тази декларация, която е позиция на НС, а то представялва българските граждани. Нищо крайно не сме направили, напротив. Трябва да е ясно, че това е българска позиция, без значение кой е в управлението. Ние се борим за това България да бъде уважавана като държава. Нека съседите не си мислят, че това ще мине и ще замине - няма", категоричен е той.
Ковачевски: Инцидентът в Охрид цели да отклони вниманието от нашето европейско бъдеще
"Това, което се случи, е последното от поредица събития през последните месеци, то показва тенденция. Този човек можеше и да не оцелее и ние трябва да реагираме остро, защото трябва да стане ясно, че на това трябва да бъде сложен край. Не трябва да се оставя интерпретацията на тези събития на Северна Македония - те са много добри в това. Масово се разпространява там, че това е криминален случай, та дори и българите започнаха да говорят за това. Това обаче е политически случай, това е елемент от дългосрочна политика на Република Северна Македония", отбеляза гостът.
Милков: България няма да отстъпи от защитата на нашата общност в РС Македония
Каква стратегия трябва да предприеме България, която да разреши проблемите с РСМ, да защити правата на българите там, но и да не затваря пътя към македонското членство в ЕС?
"Аз съм на мнение, че не трябва да допуснем нещата да ескалират до ситуация, в която да стане необратимо това влошаване на отношенията между двете страни, но това в голяма степен зависи от тях. Ние направихме нашите компромиси като държава и може би това, което ни е необходимо, е една по- цялостна стратегия по отношение на Република Северна Македония. РСМ трябва да бъде част от ЕС, но тя трябва да бъде готова за това. Ако те не работят в посока на един европейски подход към хората с различно самосъзнание, няма как да стане", заключи той.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
