Първата четвърт от годината българинът я изкара в състояния на трепет, очакване, съспенс и блян за успешна ротация на правителството. Надеждите бяха за нов пример за диалогичност, зрялост и обединение, които да бъдат катализатор за национално единение. Това не се случи и прекарахме няколко сиротни седмици на безпътица.
Светът е все по-шашав и объркан, но ние изглеждахме като оазис на нормалността. Двама дядовци с различни форми на сенилност се борят да са лидери на свободния свят. Близкият Изток кипи като забравен на пуснат на най-висока степен котлон доматен сос. Войната в Украйна няма край, Европейският съюз няма лидери, а Хари Кейн все така няма трофей.
Депресиращо.
Можеше да ни зарадват. Бойко, Делян и Настимир. Държавните мъже. Както ни зарадваха с прекрасна нова Конституция. Както ни зарадваха с такъв ярък кадър като Десислава Атанасова в Конституционния съд. И както ни зарадва футболното единение около Георги Иванов - Гонзо. Всичко вървеше толкова чудесно за България.
За малко да се случи нещо, което е по-рядко от еделвайс в Сакар планина — политиците ни да преглътнат егото си и да се ротират. Имаше един вариант, контравариант, опити, срещи. Не знам дали не сте я забравили вече, но една дама на име Мария Габриел даже написа имена на следващите министри и ги внесе в Парламента.
Входира ги, както казват на чудесния новговор прогресивните в езиково отношение нашенци.
Уви. Те не знаеха, че ги е входирала.
Вероятно някои дори не бяха чували за нея и не са ѝ повярвали, че я пращат лидерите. Решили са, че е дребен мошеник като Нотариуса, който само се преструвал, че се познава с този и онзи, за да влияе. А всъщност никого не познавал и сам-самичък си пиел кафе в SS Club, кукловодейки въображаема къщичка от карти.
И така, ротацията не се случи. Обрекоха ни на криза, напрежение, караници, кирливи ризи, даже един пудел, около който са се пушили много пури и козината му е станала кафеникава от дима.
Спряхме да вярваме. Завинаги разделени, завинаги опоненти, завинаги в безвремието на Прехода от пусто в празно.
И точно, когато погребахме оптимизма си, се появи тя. Светлината. Искрицата, която да възпламени пак надеждите ни за чудесно бъдеще и национално единение.
Димитър Главчев.
Можете ли да си представите, че до вчера сте ръководили Сметната палата. Днес ви нагърбват с тази неблагодарна работа на служебен премиер в тази ситуация. Всички са настроени негативно, всичко се саботира, всичко е на тръни.
Бойко Борисовите щения
И съвсем случайно, като знак от съдбата, като намигване от Фортуна, се оказвате в съвпадение с Бойко Борисовите щения. Които пък по същия тъй случаен, хаотичен и противоположен на принципите на вселенската ентропия начин са се оказали в тотален синхрон със сантиментите на Пеевски.
А за Пеевски знаем от Даниел Лорер, че той се е променил за добро. А кой друг да е експерт по Промяната от хората ѝ?
Да, сигурно ще има още малко охлузвания, търкания и някоя и друга груба дума. Страстен народ сме. Кадруването и изчегъртването ни смущават за ден-два, вдигаме кръвно, изключваме телефона и излизаме в душевен роуминг.
Но накрая всичко ще се нареди. И назначеният преди секунди служебен кабинет може да проведе ротация сам със себе си, за да ни даде тъй яркия и необходим пример за това, от което се нуждаем. А то е: Първо да се вгледаме в себе си.
Ротирайте се, съвпадайте се и бъдете за пример на народа си. Като нашите височайши държавни мъже и, ако им кажат и дадат, жени.
