„Шпионажът в света на бизнеса навлиза в една плашеща нова ера. И фирмите трябва да го възприемат много по-сериозно. Шпионажът става тотален и очевидно не може да се сложи точка никъде“- С това резюме в предаването „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов повдигна завесата над тихия фронт в бизнеса.

И ако по време на Студената война тайните служби и от двете страни на желязната завеса залагаха на класическия шпионаж и дълбокото внедряване на агенти под прикритие в приемащата страна, то днес офанзивата се води с други средства и на друго място – в глобалната мрежа на киберпространството.

Информацията, по презумпция, и в миналото, и сега, винаги е била много скъпа „стока“, а информационното превъзходство – най-важният инструмент в ръцете на службите за сигурност.

Дигиталната епоха пропука капсулата, а извличането на чувствителна информация се превърна в безценен актив за частното бизнес разузнаване. Методите за действие са най-различни и няма сфера, която да не е уязвима.

„Фирменият шпионаж, който десетилетия е привилегия само на част от компаниите и на някои от секторите, вече навлиза в не чак толкова високотехнологични сфери-хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство…“, поясни проф. Балтов. И даде за пример съдебен казус от началото на тази година с рекордна глоба от 2 милиарда долара, наложена на американска компания, откраднала тайна рецепта за производство на… сосчета.

Друго дело - за стотици милиони долари, заведено отново от американска компания срещу неизвестен за широката аудитория стартъп, извлякъл неправомерно данни, претърпява крах, след като съдът приема, че фирмата не дефинирала какъв точно е обектът на пазената тайна, а именно определено вещество в продукта си. Съдът приема, че няма как да осъди отсрещната компания, затова че е откраднала нещо, което не може да се позове като генерално знание.

„Тайните не трябва просто да бъдат пазени. Те трябва да бъдат и дефинирани“, подчерта проф. Балтов.

Шпионажът има много сериозен фокус и върху образованието, голяма част от което, заради пандемията, премина в дигитална среда. „Проблемът не е какво ще се изтегли като съдържание-то не е свръх секретно, има го в учебниците, в книгите. Вниманието е насочено към образователния процес. Онлайн средата даде достъп до данните на милиарди ученици и учители“, каза ректорът на Бургаския свободен университет.

"Безспорно платформените икономики, огромното количество стартъпи, свръхмного улесняват този начин за изтичане на информация", посочи проф. Балтов.  

Той очерта и двете основни причини за новата ера в шпионажа- т.нар. икономика на нематериалните и неосезаеми активи, и паралелния свят на тъмната мрежа: „Това е тази част от darknet, в която има пазар за неща от 50 до 100 долара, и такива - на стойност десетки милиони долари. Това, понякога в тъмната мрежа се предлага и в пакет, в който са включени вариантите как да се легитимира и как да се прикрие“.

Чуйте проф. Милен Балтов в "Икономистът говори" по Дарик Югоизток: