Вятърните турбини и конверторите на енергия от морски вълни се оказаха много по-щадящи за птиците, рибите и животинския свят, там където се намират тези установки, спрямо друг вид добив на енергия, например директния добив на нефт и газ.

Тази тема отвори с директен маркер към България, проф. д-р Милен Балтов в седмичната си рубрика „Икономистът говори по Дарик Югоизток“.

През последните няколко години, поради твърде големите инвестиции в технологии, те все още не се изплащат. Нуждаят се и от много повече допълнителни инвестиции за да бъдат свързани с мрежата. Но предизвикателството, когато става дума за вятърни турбини, които да са в близост до брега е – ще изгонят ли рибите и птиците тези инсталации и има ли визуално замърсяване от тях?

„За съжаление в България дебата залитна в посока, къде отиде рибата, а не в посока – трябва ли да са само вятърни турбини или да бъдем една крачка по-напред, както се случва в Северно море. Там са комбинирани с конвертори или инсталации за извличане на енергия от морските вълни. Това е по-важната и актуална тема, която никой на централно ниво у нас не я поставя. А от това вече доказано се печели. Нещо, което преди пет години беше по-скоро въпрос. Е, днес имаме отговор“, коментира проф. Балтов.  

Той обаче прилага доказателства, че енергията от вълните може да е печеливша без от нея да страдат птици, риби, аквакултури и туристи.

„Същите страхове ги има и САЩ. Но една инициатива за гражданска наука „Да преброим птиците за Коледа“, прави проучване в рамките на 20 години. Те засичат нарастването на инсталираните мощности във вятърна енергия от 2, 6 гигавата /GWe/ през 2000 година до 122 GWe през 2020. Те констатират, че има смъртни случаи на птици, поразени от ветрогенератори, има и такива загинали от самолети, вероятно. Но в същото време установяват, че популацията не е намаляла. Нещо повече добавят се изследвания, свързани с аква културите. Оказва се, че стойността на глобалните операции, свързани с аквакултури, отглеждането им нараства от 73 млн. тона през 2014 г. до около 110 млн. т. и стойността достига от 160 до 200 млрд. долара – това е едното съждение. Второто, е че голяма част от тези ферми се нуждаят от енергия. Тя или е свързана с инсталирана мощност от сушата, което е много скъпо. Или трябва да се произвежда на място, тоест от ветрогенератори“, обяснява още водещият икономист.

Той е категоричен, че тази дискусия трябва да стигне до България – от конвертори, генериращи енергия от морски вълни, които на място могат да захранват всички тези ферми, страната ни ще спечели.

Защо и как харчим парите в държавата, докато имаме огромна възможност да хванем вълната на зелената енергия и какви ще са ползите от това, чуйте от проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: