
Днес историята ни е натикана надалеч от хорските погледи и умове. Използва се единствено от политици, които се кичат с нея, за да се представят за родолюбци и защитници на българския народ, докато въртят имотни сделки, изплащат ипотеки с две заплати и половина и се кръстят показно пред камерите, докато живеят в грях и разврат.
Истинската история е маргинализирана и е сведена до митологично героизиране или отхвърляне с цел да е по-простичко и емоционално, ако се повдигне някоя тема. И така всеки знае, че заслужаваме да сме на три морета, но повечето не могат да изброят кои са тия три морета.
Но път обратно има.
Представете си една София, в чийто идеален център има огромно място, в което жители и гости на града може да се запознаят с историята на България. От дълбока древност, та чак до днешните корпулентни дни на непреходен преход.
Представете си да изкарате половин ден с децата си, разказвайки им за древните империи, изгрявали и залязвали по нашите земи, за владетели, символ на героизъм и на тирани-параноици. За неолитните селища, намирали се из днешна София, като например това в Слатина, та чак до това чия глава е родила концепцията за застрояване с блокове без улици новите южни квартали на града. Всичко е история.

Представете си да разглеждате история в музейна и галерийна част в голямата сграда на Партийния дом, самият той част от историята ни. И зад гърба му — Софийският римски амфитеатър.
Колизеум газим, до след Околовръстното ходим!
В момента историята ни е зарита или запратена надалеч. Там, където туристът за уикенд в София няма да иде, за да не загуби около два часа просто в път.
Можете ли да се сетите в коя европейска столица историческият музей се намира отвъд околовръстния път на града?
Партийният дом е чудесна локация за това начинание, достъпен с гордостта на столичния градски транспорт — метрото и трамвая, но и пеш, с тротинетка, кола или машина на времето.

Понастоящем сданието се ползва като сборище за имитация на Парламент, в който 240 души се събират от време на време да си кажат колко се мразят помежду си и после да приемат всички законови промени, които им е наредил Пеевски.
Поради наличието на вътрешен двор, сградата бе избрана, така че по-важните политически лидери на нашата страна по никакъв случай да не могат да се срещат случайно с граждани или журналисти — охраната им ги стоварва директно вътре на топличко.
В истинското Народно събрание трябваше да прекосят 3 метра открита територия и можеше да чуят някое оскърбително подвикване от 50-ина метра разстояние и после цял ден да им е гузно и съвестно.
Да, трансформация на Партийния дом в Национален исторически музей ще струва пари и време. Но това е и инвестиция и ако се направи достатъчно атрактивен и правилно, ще привлича много туристи. А ако се съчетае и с открита част буквално до него с откриването на античния амфитеатър, това ще се превърне в една от най-вълнуващите дестинации за туризъм в Европа и те ще могат да направят по една-две нощувки в София заради него, преди да се насочат към Историческия парк в с. Неофит Рилски и да си купят двуетажна юрта, заживявайки завинаги в България.
Да, може би такъв мащабен проект ще отнеме много години за завършването му изцяло. Може би няма да доживеем целия му блясък. Но София не страда от бавно смислено строителство, а от бързи кръпки и мисъл, чиято смелост се ограничава само до това колко етажа над кота корниз ще изнаглеем да построим.
Просто трябва да се почне отнякъде. И всичко това трябва да се случва пред погледа на паметник на инж. Иван Иванов.