България върви в много хубава и правилна посока. По-оптимистично не е било от онова лято преди 31 години, в което всяка победна нощ бе превърната в празник като Нова година. 

Нямам предвид само еврозоната, пълноценната евроинтеграция и успехите на младите ни спортисти в тениса и волейбола. Не изтъквам дори успешния ремонт на Опълченска или удивителния факт, че камерите от тол системата ще бъдат ползвани за ограничаване на нарушенията на пътя и спасяването на човешки животи.

Не. Нарочно припомних онова лудо американско лято от 1994:

Защото тогава за последно бяхме обединени. 

Всички.

Заедно.

Народ.

Оттогава насетне сме все разделени. Не може да се обединим напълно нито в радости, нито в беди. Сочим се с пръсти, съмняваме се, търсим си кусури. “Да, хубаво е, ама..” или пък “А къде бяхте вие, когато имаше друга трагедия”. 

Всичко изглеждаше обречено. Демографията го доказва — намаляваме като численост, остаряваме самотно, бягаме от родината, за да бъдем дори още по-далеч от българите. 

Протест и контрапротест. Фенове и хейтъри. Лайкове и дислайкове. Сприятеляване и ънфрендване. Поляризацията бе всяческа и сякаш се възпитахме в това да не можем дори да засадим дръвче пред блока, без да се изпокараме и намразим. 

Но дойде светлината. Дойде онова, което да ни събере заедно. Или по-скоро онзи, който да ни обедини. И той има опит в това, защото накратко го направи през 2013 година, но след това се отпуснахме и разединихме.

И този път ще довърши работата си.

Той обедини управляващи и опозиция в скута си.

Той обедини медийната и държавната власт. Правосъдната система може да разчита на верни съюзници в четвъртата власт, които да пуснат информацията, която да убеди обществото, че дерзаят в правилна посока.

Обедини политици от различни семейства и всевъзможни ориентации.

Обедини малки и големи кметове. Обедини бизнеси. 

Всички пристават на Новото начало с все по-големи количества, скорост и убеденост в това си действие. Истинска смелост в името на силна и единна България!

Най-после заедно. От една страна. От една държава. От един народ.

Има само един проблем. И той не е морален, емоционален, не е някакво заяждане, с което да се опитам да извъртя нещата, така че с манипулация да го обърна сякаш всичко това е лошо и е някаква ужасяваща антиутопия. Не съм такъв човек.

Проблемът е чисто математически:

Като всички станем част от Новото начало, от кого ще крадем?