Ескалацията на военния конфликт между Израел и Иран през последните дни отбелязва една от най-тревожните фази в съвременната история на Близкия изток. От масирани ракетни удари до унищожителни атаки срещу критична инфраструктура и ядрени обекти, светът е свидетел на бързо разгръщащо се противопоставяне, което застрашава не само две държави, но и глобалната сигурност.
Getty images
Отбранителна операция или агресивна кампания?
Официалната позиция на Израел е, че действията ѝ са изцяло в рамките на член 51 от Устава на ООН, който гарантира правото на индивидуална и колективна самозащита при въоръжен конфликт. Проблемът с това твърдение обаче е, че Израел бе първата страна, която предприе военни действия – с изненадващ ракетен удар срещу цели в Иран. Едва след този удар Техеран отговори с интензивна ракетна атака, включваща близо 400 ракети и стотици дронове, насочени към израелска територия. Макар този отговор несъмнено да представлява сериозна заплаха, първоначалната инициатива на Израел поставя под въпрос легитимността на самозащитата, на която той се позовава.
Много от целите на израелските удари не са свързани с непосредствена заплаха или конкретни ирански военни действия, а включват стратегическа енергийна инфраструктура и цивилни съоръжения – категории, които съгласно международното хуманитарно право следва да бъдат пощадени, освен в строго определени обстоятелства. Според Допълнителния протокол I към Женевските конвенции от 1977 г., дори когато едно съоръжение е с двойна употреба (военна и цивилна), атаките срещу него са допустими само ако това е единственият възможен начин да бъде прекратена военната му роля и ако не предизвикат прекомерни жертви сред населението.
Getty images
Цивилните като странична щета – етичният провал на израелската стратегия
Най-тревожният аспект на израелската офанзива е, че цивилното население – както в Иран, така и в другите близки държави – отново плаща най-високата цена. Според инофрмация на световните агенции в Иран са атакувани не само военни бази, но и жилищни квартали, електрически станции и университетски кампуси. Ударите срещу учени, свързани с иранската ядрена програма – някои от които нямат пряка връзка с бойните действия – също пораждат сериозни съмнения за тяхната допустимост. Такива лица попадат под закрилата на международното право като цивилни и не могат да бъдат законна мишена само защото участват в научна дейност, свързана с оръжейни технологии.
Превантивен удар или нарушение на международното право?
Израелските удари се определят от Тел Авив като „изпреварваща самозащита “ – насочени срещу непосредствено наближаваща заплаха. Това понятие е спорно дори сред юристите, тъй като само неизбежна заплаха може да оправдае използването на сила по този начин – т.е. атака срещу възможен бъдещ враг – е изрично изключена от повечето интерпретации на международното право. В този смисъл Израел рискува да създаде прецедент, при който всяка държава може да обяви „предстояща заплаха“ и да започне война.
Ролята на САЩ и международната общност – риторика за мир, действия за война
Ролята на Съединените щати в тази ситуация е парадоксална. От една страна, Вашингтон призовава за сдържаност, но от друга – изпраща втори самолетоносач в региона и премества въздушна техника в Европа с цел бърза намеса при нужда. Президентът Доналд Тръмп чрез социалната си мрежа Truth Social заявява, че Иран не бива да има атомна бомба – твърдение, което дори и да е вярно, е представено като заплаха и военни сигнали, а не като дипломация. Така се изпраща объркващо послание – привидна защита на мира чрез подготовка за мащабен конфликт.
Getty images
Липса на дипломатически изход – криза без хоризонт
Най-притеснителното в настоящата ситуация е, че няма яснота как и кога този конфликт може да бъде овладян. Нито Израел има дефинирана "exit strategy", нито Иран демонстрира воля за отстъпление. Очакваните ядрени преговори между САЩ и Иран са отменени, а гласовете за деескалация остават нечути. Макар на срещата на Г-7 лидерите да е приета обща декларация, в която се осъжда Иран като „основен източник на нестабилност и тероризъм“, изразената подкрепа за Израел не е балансирана с критика към нарушаването на международното право.
Държавната сигурност не оправдава агресията срещу цивилни
Светът трябва ясно да заяви: правото на сигурност не дава лиценз за разрушение. Израел има право да се защитава, но не и да унищожава инфраструктура, да убива учени и да нанася щети на цивилното население, оправдавайки това с единствено съмнителната идея за „предстоящ удар“. Ако това поведение се толерира, ще бъде подкопана международната правна система, създадена след Втората световна война именно с цел да предотврати подобни ескалации.
Конфликтът между Израел и Иран не е просто сблъсък между две държави. Това е лакмус за моралното и правното лице на световния ред. И ако международната общност се провали в опита да го овладее – с реална дипломация, а не с празни декларации – последствията ще се усетят далеч извън границите на Близкия изток.
Настоящият текст представя лично мнение и анализ на автора. Изложените позиции не отразяват непременно възгледите на редакцията или на медията като цяло.
.jpg "Още един малък герой пое първата си глътка въздух във Варна")
