Удръжките на един работник, който взема минимална заплата от 780 лева, са 175 лева. Причината е, че една част от заплатата, която сме договорили с работодателя, отива за бъдещи пенсии, обезщетение при болест, трудова злополука и майчинство. Така на практика се оказва, че взимаме на месец доста по-ниска сума от тази, която очакваме. На какво се дължи това?
Какви обезщетения ни се полагат, ако работим на трудов или граждански договор
Първо, всеки работник има основна работна заплата. Това е трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на определени дейности при 8-часов работен ден. Размерът й се определя за един месец при нормална продължителност на работното време и пълна заетост през месеца – тоест, когато не сме били болнични, например.
Все повече българи бързат да се пенсионират
Над тази сума може да има допълнителни трудови възнаграждения. Те се изплащат на служителя за допълнително свършена работа или за нейното полагане при условия, отклоняващи се от нормалните. Такива плащания са:
– „Клас прослужено време“ – дава се за придобит трудов стаж и професионален опит – размерът му е 0,6% от основната заплата за всяка година придобит трудов стаж.
Евгений Кънев: Политическата нестабилност влошава инвестиционната среда
– Допълнително възнаграждение за по-висока научна квалификация – минималният месечен размер е 15 лв. за научна степен „доктор“ и 50 лв. за научна степен „доктор на науките“.
– Допълнително възнаграждение за нощен труд – заплащането е определено на 0,15% от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от 1 лев за всеки отработен нощен час или за част от него. За нощни часове се приемат часовете между 22.00 и 6.00 часа. Така от началото на тази година с повишаването на минималната заплата на 780 лева, час нощен труд вече струва 1,17 лева.
– Извънреден труд – минималният размер при нормирано работно време е 50% от уговореното по трудовия договор, когато е положен през работни дни; 75% горница, когато е положен през почивни дни и двойна надница, когато е на официални празници.
За какво ни дължат пари върху заплатата
– Допълнително заплащане за работа през официални празници – заплаща се с увеличение в размер не по-малко от удвоения размер на уговореното възнаграждение.
– За времето, през което служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща възнаграждение за всеки час или част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. на час или за част от него.
Когато към основната заплата се прибавят част от тези или всички допълнителни възнаграждения като клас, извънреден труд и др., се получава брутната работна заплата на работника. Но това също не е сумата, която получавате, тъй като трябва да се приспаднат осигуровките и данъците.
10 начина да си намалите данъците
В момента всеки работещ българин плаща пет вида осигуровки, като тежестта се поема 60% от работодателя и 40% от работника.
Първата е осигуровката за държавна пенсия - тя е в размер на 14,8% – като 6,58% от брутния доход са за сметка на работника, а 8,22% за сметка на работодателя, ако сте родени след 1959 г. Родените преди тази година, дължат 19,8% от заплатата, като за работника са 8,78%, а за работодателя – 11,02% за работодателя. Тези ставки важат за най-масовата трета категория труд. Ставките са по-високи за работещите в 1 и 2 категория труд. На тях им удържат съответно 13,92% за сметка на работодателя и 8,38% за работника.
Как да изберете пенсионен фонд за втора пенсия
Осигуровка за втора пенсия – тя е в размер на 5 на сто и се удържа за получаване на пенсия от частен пенсионен фонд. 2,20% от нея е за сметка на работника, а 2,8% за сметка на работодателя. Работещите 1 и 2 категория труд плащат отново по-високи осигуровки – съответно 12% и 7%. Частните пенсионни фондове отдавна настояват този процент да се повиши и да стане поне 8 на сто, като така ще се повишат и сумите, които хората ще взимат като втора пенсия след пенсиониране.
Здравна осигуровка - вноската за фонд „Здравно осигуряване“ е 8%, като работникът плаща 3,2%, а работодателят – 4,8%. Ползата от тази осигуровка е, че ни дава възможност да ползваме определени медицински грижи с пълно или частично финансиране от Здравната каса.
Безработни взимат над 1880 лева на месец
Вноската за фонд „Безработица“ – е 1%, като 0,4% са за сметка на работника, а 0,6% - на работодателя.
Вноската за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – е 3,5% от заплатата, като 1,4% са за сметка на работника, а 2,1% за сметка на работодателя. Самоосигуряващите се лица не са задължени да я плащат, но могат да го правят по избор.
Има и една допълнителна осигуровка, която обаче се плаща само от работодателя – 1,1% за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
Общият размер на осигуровките за работещите на заплата при условията на трета категория труд общо са в размер на 32,3%, като 13,78 на сто са за сметка на работника.
Чак след като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника, от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите. Не се приспадат обаче сумите, които са за сметка на работодателя. Върху сумата, която се получава, се начислява данък върху доходите, който е еднакъв за всички - 10 на сто.
Без данъчни облекчения, по-сурови глоби и контрол над длъжниците: Какво предвижда МФ?
От 1 януари тази година минималният осигурителен доход остана 710 лева, докато минималната заплата вече е 780 лева. От друга страна има и максимален осигурителен доход, който представлява горната доходна граница, върху която може да се осигурява дадено лице. За 2023 година той е 3400 лева. Така, ако човек получава минималната заплата от 780 лева и няма допълнителни възнаграждения и болнични, като се приспаднат осигуровките, които са за негова сметка, и Данък общ доход, той взима чисто 605,27 лева.
Какво се случва, когато брутната заплата на работник по договор е по-висока от максималния осигурителен доход от 3400 лв.? Тогава осигуровките се начисляват и изваждат от 3400 лв., но данък общ доход за физическите лица се дължи върху цялата останала сума.
Плащаме за храна колкото германците, но с 4 пъти по-ниска заплата
Самоосигуряващите се
За тези, които не са в трудови правоотношения с работодател, а са самонаети, ситуацията е горе-долу същата с лека разлика. Понеже няма работодател, самоосигуряващото се лице не поема 40%, а 100% от плащането на осигуровките. Самоосигуряващите се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Ежемесечните вноски могат да се внасят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Видът на осигуряването се заявява чрез подаване на декларация по утвърден образец, в НАП в седемдневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако срокът не се спази, самоосигуряващият се подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Фалирала ли е държавата - какво всъщност пише в доклада на Министерство на финансите?
До края на януари всяка година самоосигурените могат да променят вида на осигуряването си за съответната календарна година. Тези самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание, независимо дали получават лични, наследствени, инвалидни и др. пенсии.
Разбира се, тук стои и проблемът с хората, които се осигуряват на много по-ниски заплати от тези, които получават в действителност. Целта е работодателят да плаща и съответно на работника да се удържат по-ниски осигуровки и данък. Това най-често рефлектира върху обезщетението, на което служителят ще има право, ако остане без работа. Причината е, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца. Освен това работниците ще бъдат ощетени и като бъдещи пенсионери, тъй като са им внасяни по-малки суми както в Държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии“, така и в частните универсални фондове за втора пенсия.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
