Детето със зависимост към дрога не е лошо, не е чуждо и не е изключение. То е син на съседите, съученик на нашето, а понякога – без да подозираме – е нашето собствено. Непълнолетните, които попадат в мрежата на дилърите, стават все повече, а пътят от първата употреба до трайното пристрастяване – все по-кратък.

Същевременно в България няма безплатно място за лечение и рехабилитация за деца. А апел към Столична община – час по-скоро да намери място за изграждане на център за лечение и рехабилитация за деца със зависимости, привлече вниманието на обществото.

„Лицензът, с който ние, всички центрове за лечение на зависими, работим, е 18+ години. Това трябва да бъде променено. Лицензът трябва да е 16+”, каза в предаването „Социална мрежа” Пламен Йотински, основател на общност за рехабилитация на зависими.

 „Да, няма център за лечение на зависими деца в България. Не мога да ви кажа колко родители съм върнал или съм им казал, че могат да получат само консултация. Те плачат по телефона! Пращам ги по психиатри, които пък нямат места”, обясни Йотински.  

„Не един, няколко центъра за лечение на деца трябва да има. Много трябва да се внимава и кои ще са специалистите, които работят в тези центрове. Те да си разбират от работата, да получават нормални заплати, за да я вършат. Това е ужасно трудна работа”, категоричен е той.

По думите му данните на НЦОЗА сочат, че до 6% от хората са пробвали наркотици. „Това е подигравка”, категоричен е Йотински.

Така по думите му в момента зависимите деца не получават помощ. „Имам един баща, който чака дъщеря му да стане на 18 години. Той е тираджия и я вози с тира до него, за да не се дрогира. Не се шегувам! Човекът се чуди какво да прави”, разказа Йотински.

Казва, че от август, от когато телефонът ме у публичен, не е спрял да звъни. „Всеки ден ми се обаждат между 10 и 60 човека”, казва Йотински.

Последствията от това, че тези непълнолетни не получават рехабилитация навреме, водят до патологии – психически, душевни, а в последствие и физически.

„Болестта зависимост не бива да бъде разграничавана от никоя друга болест. Това не е нещо, с което може да се чака, да се отлага или да се протака. Това не е нещо, което не се влошава — тя е като всяко друго хронично-рецидивиращо заболяване. Освен всичко друго, няма лек. Има само активна и пасивна фаза. И да няма грижа за тези деца!”, коментира Пламен Йотински, пише NOVA.