Защо “Близо” не е филм за всеки, но е добре да се гледа от всички

Прожекции на филма на Лукас Донт “Близо” бяха саботирани по груб и антихуманен начин в София, Пловдив и Варна. Почитатели на превърналата се в синоним за фашизоидно поведение партия “Възраждане”, попречиха с физическото си присъствие, ксенофобско овикване и приматски патриотизъм на свободното право на едни мирни хора да гледат един филм. Филм, за който крещящата агитка, събрала все почитатели на черните тениски, тук-таме гарнирани с родолюбски надписи “България”, е чула само анонс. Подозирам, отечествено предаден не след впечатления, натрупани от гледането на прожекцията, а базиран на фона на “впечатления”, стигнали до третата дума от резюмето на филма.

Група мъже с тениски на „Възраждане“ прекъснаха прожекцията на филм от „София прайд“

Да, “Близо” ни показва две момчета на 13-годишна възраст - Лео и Реми - които са най-добри приятели. През лятото те са неразделни, но тази тяхна дружба се забелязва от съучениците им в началото на учебната година. Чуват се подмятания, които на фона на хомофобските реплики, бълвани преди прожекциите в трите български града, са като мил изказ. Така близостта на двете момчета във филма се оказва осквернена. Страхът от етикета, стремежът към “благоприличие” във вид, в който стигмата го разбира, отдръпва Лео, а Реми попада в капана на недоумението. Капан, в който той не може да понесе липсата на смислена любов и искрено приятелство, и решава да приключи живота си.

Разгневилият “Възраждане” филм “Близо” спечели престижната награда на публиката LUX

В “Близо” няма да видите сексуални сцени. Между двете момчета няма дори целувка. Любовта им присъства само като усещане… В близък кадър. 105-те минути отнасят към редица социални казуси - за предразсъдъците, които се предават като родов белег и забравяме да осъвременим звученето им с мисъл. За тийнейджърските години, когато себепознаването минава през различни етапи, и за обърканата юношеска душа, която иска да бъде разбрана, а не осъждана. За родителите, които умеят или не да вникват в емоциите на децата си, да ги слушат, а не порицават, да ги приемат като отделни личности с права, а не като “моето дете”, което ще слуша “моите разбирания” и ще следва онова, което “аз приемам за правилно и редно”.

Кремена Кунева по Дарик: “Възраждане” използва групи хора като камикадзета

Възпитанието в България все още има своите ерозиращи клоаки под формата на традиционни постулати като “момчетата не плачат”, “спри да ревеш, какъв мъж си”, “я се стегни малко, стига си циврил”, “какво си се размрънкал - просто го преживей”, “спри с тези глупости - тъжно ти било”, “ще те убия, ако разбера, че се виждаш с него”... Тук родовата памет пренася на поколения разбирането, че гневът и тъгата трябва да се потискат. Че има правилни и неправилни чувства. Тук рядко чуваме, че всяка емоция е “нормална”. Че въпросът е как я преживяваш и как реагираш. Традицията у нас повелява да потискаме чувствата си, да ги прибираме, с надеждата, че ще изчезнат…. Докато тази емоционална тапа един ден не избухне във физическа агресия.

„Фашизмът не е патриотизъм“: Протест срещу „Възраждане“ пред президентството (видео и снимки)

В “Близо” ще видите деца, които обичат. Момчета, които плачат. Родители, които слушат. Учители, които подкрепят. “Близо” е филм за еволюцията на взаимоотношенията. Той се гледа в сълзи. Не е за всеки, но трябва да се гледа от всички. Защото когато свърши, знаеш колко си “близо” до своята идентичност.

Защо “Близо” не е филм за всеки, но е добре да се гледа от всички