Когато през юни президентът Еманюел Макрон разпусна парламента и предизвика предсрочни парламентарни избори, всичко, което твърдеше, че иска да избегне - вот на недоверие и политическа нестабилност - в момента се превръща във факт. Въпреки огромния си опит в преговорите на Европейския съюз за Брекзит, задачата на премиера Мишел Барние в контекста на силно разединения френски парламент, където нито една сила няма решаващо мнозинство, се оказа непосилна.
От една страна, финансовото състояние на страната, с бюджетен дефицит над 6%, налага драстични икономии на средства във всички сфери. Миналата седмица се стигна дотам за кратко лихвата по заемите на Франция на финансовите пазари да надмине тази на Гърция. От друга, популизмът от крайната десница и крайната левица изискваше нови и нови разходи.
Така се наложи в понеделник, за да се приеме бюджетът за социално подпомагане, Барние да прибегне до член 49.3 на Конституцията, който позволява приемане на текст на законопроект без гласуване. Това, от своя страна, моментално предизвика две искания за вот на недоверие, представени съответно от левия Народен фронт и крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен.
Няма шанс обединената левица да промени нагласата си, тъй като тя така и не се примири с факта, че президентът не номинира тяхната представителка за премиерския пост. От друга страна, Марин льо Пен в последно време бе заложила на нормализиране на имиджа си, като се представяше за сериозен и отговорен политик. Но това се промени след като в процеса за злоупотреба със средства на Европеския парламент прокурорът поиска срещу нея наказание, което може да я лиши от възможност да се кандидатира на следващите президентски избори. Решена да покаже политическата си тежест, тя постави редица условия, за да се откаже евентуално да гласува недоверие на правителството.
В последните дни Мишел Барние действително направи редица отстъпки, макар всяка една от тях да компрометираше планираните бюджетни съкращения. Но в един момент той трябваше да постави граници, защото изглеждаше все повече, че Марин льо Пен всъщност диктува политиката на правителството.
Макар шансовете кабинетът му да оцелее се определят засега като минимални, Мишел Барние е твърдо решен да се бори докрай. Той, и министрите му призовават политиците да покажат отговорност към бъдещето на страната и да се избегне хаоса. Ако не се гласува бюджета, за щастие няма да се стигне до т. нар. “шътдаун” като в САЩ, тъй като има специален закон, който позволява поне временно да бъде прокаран тазгодишния бюджет. Колкото до евентуален бъдещ премиер, вече циркулират няколко имена в умерено лявата или дясна страна на спектъра.
Но в момента повечето политически лидери действат не толкова с мисълта за сегашния ден, а за следващите президентски избори, и очевидно се надяват, че може и да не трябва да чакат до 2027, ако президентът Макрон не успее да овладее политическата криза.
Автор: Бони Теофилова
