След изключително слаб резултат на изборите за европейски парламент, президентът на Франция Еманюел Макрон реши да свика предсрочни парламентарни избори. На тях също неговата дясноцентристка партия претърпя сериозен удар – и от ляво и от дясно. В резултат се стигна до оставката на премиера на страната и един от най-доверените хора на Макрон – Габриел Атал.
Последва двумесечен политически хаос, спрягани бяха много имена, но ето, че на 5 септември президентът посочи Мишел Барние за нов министър-председател. Името му се свързва основно с Брекзит, защото той беше главният преговарящ от страна на Брюксел. На 73 сега той ще се превърне, ако бъде одобрен от парламента, в най-възрастният премиер на Франция.
Ето и няколко акцента от политическата кариера на Барние
Снимка: Мишел Барние, Getty Images
Роден е на 9 януари 1951 г. във френския алпийски град Ла Тронш в семейство на Голисти. Още на 27 е избран за депутат. Заемал е министерски постове по времето на администрациите на Жак Ширак и Никола Саркози. Бивш евродепутат и бивш еврокомисар – с ясно проевропейско мислене, опитен дипломат. Затова и назначаването му за премиер беше прието радушно в Брюксел.
Барние е хвален от ЕС заради качествата му на преговарящ с Великобритания в драмата, наречена „Брекзит“. Неговото име дори се спрягано за наследник на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през 2019 г., но Урсула фон дер Лайен тогава спечели първия си мандат.
Политическата му кариера, не само на европейско, но и на национално ниво е впечатляваща. В периода 1999 - 2004 г. е европейски комисар по регионалните политики, отговорен за грантовете и за субсидиите в ЕС, които съставляват една трета от европейския бюджет. От 2004 г. до 2005 г. Барние е външен министър на Франция. Бил е и министър на земеделието. През 2010 г. става европейски комисар за вътрешния пазар и за услугите.
Снимка: Барние с премиера на Ирландия Лео Варадкар, бившият председател на ЕС Доналд Туск и председател на ЕК Юнкер, Getty Images
Барние се кандидатира през 2021 г. за номинацията на десноцентристите за президентския пост, но така и не я спечели и отпадна от схемата за президентските избори през 2022 г., спечелени от Еманюел Макрон.
През годините Барние си изгради репутацията на прагматик, отбелязва Франс прес.
Снимка: Барние в Брюксел, Getty Images
В началото на седмицата се споменаваха други имена за евентуални кандидати за премиери, но при всяко едно от тях се отбелязваше, че съответният кандидат би имал проблеми да се наложи дори в собствения си политически блок. Такива констатации имаше относно споменаваните варианти с левоцентриста Бернар Казньов или десноцентриста Ксавие Бертран. Третият евентуален кандидат, Тиери Боде, беше експерт, без политически опит.
Самият Барние също ще срещне предизвикателства не само сред своите, но и сред все по-популярните крайнодесни и Жордан Бардела, както и лявото обединение „Народен фронт“, който се представи по-добре от очакваното на изборите през лятото. По повод номинацията на Барние за премиер днес левицата, класирала се на първо място на парламентарните избори, заговори за откраднат вот, предаде Франс прес.
"Изборът на французите беше откраднат", каза лидерът на радикалната левица "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон. Той описа Барние като близък до позициите на крайната десница и призова за възможно най-мощната мобилизация по време на планираните протести срещу президента в събота.
Бардела пък заяви, че неговата партия ще изчака програмната реч на Барние, преди да вземе решение дали да гласува срещу номинацията му. "Ще настояваме за решаване на най-неотложните проблеми на французите - покупателната способност, сигурността и имиграцията - и си запазваме правото да предприемем политически действия, ако това не се случи през следващите седмици", заяви той.
