Назначаването на Мишел Барние, бивш преговарящ на ЕС за Брекзит, се случва два месеца след предсрочните парламентарни избори.
Избори, наричани от критиците в страната “неубедителни”. Избори, които оставиха Франция с висящ парламент, съставен от три приблизително еднакви блока - Нов народен фронт, ляв алианс; център, включващ партията на Макрон „Възраждане“ (бел. ред. – в превод от френски език “Renaissance”) и дясноцентристката партия; и крайнодясното Национален сбор - като нито един от тях нямаше мнозинство.
Едва няколко дни след назначаването на Мишел Барние за министър-председател, настроението на демонстрантите в центъра на Париж в събота беше изпълнено с гняв и отчаяние.
На фона на викове „Макрон вън!, Макрон в оставка!“ хиляди леви демонстранти се събраха под есенното слънце, за да протестират срещу решението на френския президент Еманюел Макрон да назначи за министър-председател ветеран от консервативните среди, а не кандидат от техните редици.
Макар и да не успя да получи абсолютно мнозинство, лявата коалиция Нов народен фронт (съставена от Зелените, социалистите, комунистите и твърдолинейната партия „Непреклонна Франция“) спечели най-много гласове на предсрочните избори на 7 юли.
Макрон обаче отказа да назначи техния кандидат, 37-годишната държавна служителка и икономист Луси Кастес, като заяви, че тя няма да издържи вота на доверие и в края на миналата седмица (5 септември) назначи Барние за нов министър-председател на Франция.
Според протестиращите, които се събираха на Площада на Бастилията в центъра на Париж – централна точка на протестите и шествията, резултатите от изборите не са били зачетени, а на хората им е писнало. Демонстрантите нарекоха Макрон “поляризиращ и непопулярен президент”, „монархист“ и „подставено лице на банкерите“, разказа в свой репортаж френския канал “FRANCE 24”.
„Макрон трябва да се махне завинаги и да ни покаже малко уважение“, разгневиха се демонстрантите и поискаха да му бъде наложен импийчмънт.
Кой е Мишел Барние?
Роден е на 9 януари 1951 г. във френския алпийски град Ла Тронш в семейство на Голисти. Още на 27 е избран за депутат. Заемал е министерски постове по времето на администрациите на Жак Ширак и Никола Саркози. Бивш евродепутат и бивш еврокомисар – с ясно проевропейско мислене, опитен дипломат. Затова и назначаването му за премиер беше прието радушно в Брюксел.
Барние е хвален от ЕС заради качествата му на преговарящ с Великобритания в драмата, наречена „Брекзит“. Неговото име дори се спрягано за наследник на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през 2019 г., но Урсула фон дер Лайен тогава спечели първия си мандат.
Политическата му кариера, не само на европейско, но и на национално ниво е впечатляваща. В периода 1999 - 2004 г. е европейски комисар по регионалните политики, отговорен за грантовете и за субсидиите в ЕС, които съставляват една трета от европейския бюджет. От 2004 г. до 2005 г. Барние е външен министър на Франция. Бил е и министър на земеделието. През 2010 г. става европейски комисар за вътрешния пазар и за услугите.
