В края на април руската газова компания "Газпром" спря доставките си за Полша и България поради отказа им да плащат за „синьото гориво“ в рубли, което породи допълнителни опасения относно енергийната сигурност на ЕС и необходимостта от стратегическа диверсификация на вноса на енергийни ресурси. Това се казва в анализ на IHS Markit.
Исторически погледнато, Русия е най-важният доставчик на газ в ЕС, като увеличава дела си в общия внос от 21 % през 2005 г. до 31 % през 2020 г. Според данните на GTAS Forecasting през 2021 г. износът на руски газ за ЕС ще възлиза на 36,5% от общия внос на газ, без да се включва търговията в рамките на ЕС.
Въвеждането на газово ембарго срещу Русия не е на дневен ред в ЕС
На този етап не се очаква по-нататъшно прекъсване на руските доставки за Европа. И Полша, и България вече започнаха диверсификация на доставките на газ и вероятно ще го заменят, като увеличат вноса от вече съществуващи търговски партньори, свеждайки до минимум заплахата от недостиг.
В по-дългосрочен план в повечето икономики на ЕС се очаква тенденция към диверсификация на вноса на газ. Зависимостта от руския газ постепенно ще намалее и вероятно ще бъде заменена от съществуващите регионални доставчици (напр. Норвегия или Алжир) и други най-големи износители на газ в света (САЩ, Катар или Австралия). Преструктурирането на енергийната сигурност на Европейския съюз може да създаде възможност за нови износители на природни ресурси от нововъзникващите пазари.
Доставките на руски газ за Полша и България бяха преустановени на 27 април. Полският държавен доставчик на газ PGNiG информира, че „компанията отказва да плаща на „Газпром за газа по договора за Ямал в рубли“, това става след промяната в руското законодателство, направена на 31 март, която изисква плащанията за „синьо гориво“ да се извършват по нови, специални сметки в „Газпромбанк“, като плащането се извършва в определената в договора валута (обикновено евро или щатски долари) за последващо конвертиране в рубли.
ЕС одобри шестия пакет от санкции срещу Русия
От глобална или регионална гледна точка и двете икономики не се считат за големи играчи на газовия пазар в абсолютно изражение. През 2021 г. Полша и България се нареждат на 10-то и 18-то място по големина на вноса в ЕС и отговарят съответно за 1,5% и 0,02% от общия внос в ЕС.
От друга страна, подобни сигнали, изпратени от руски официални лица до държавите - членки на ЕС, поставиха началото на широка дискусия за евентуална по-нататъшна ескалация на умишлените прекъсвания на доставките и други форми на ответни мерки за цялата Общност. По-долу, въз основа на данните от GTAS Forecasting, се опитваме да оценим степента на диверсификация на търговията с газ в ЕС и да формулираме последиците в краткосрочен и дългосрочен план.
Исторически тенденции
Според оценките на GTAS Forecasting през периода 2005-2021 г. обемът на вноса на природен газ, нефтени газове и газообразни въглеводороди в Европейския съюз следва леко нарастваща тенденция, като през 2019 г. достига максимална стойност от 308,7 млн. тона. През 2021 г. вносът се равнява на 294,6 млн. т, което представлява приблизително 25% от общата световна търговия с тази стока.
Дания може да е следваща страна от ЕС без руски газ
Максималната стойност на вноса се наблюдава през 2012 г., като през последното десетилетие има два големи спада - през 2014 г. и 2020 г. Като цяло, през периода 2005-2021 г. стойността на общия внос на газ в ЕС следва променлива хоризонтална търговия.
На ниво държави най-големият вносител на газ в ЕС през 2021 г. е неговата най-голяма икономика - Германия - отговорна за над една трета от целия внос на газ в ЕС в стойностно изражение (35,2 млрд. долара), следвана от Италия (15,0 млрд. долара) и Франция (13,1 млрд. долара). Стойността на вноса на трите най-големи държави в ЕС възлиза на почти две трети от общия внос.
Източници на вноса на газ в ЕС
От гледна точка на доставките, най-големият износител на газ за ЕС е Русия, която е отговорна за 29,9% от общия внос в ЕС, над два пъти повече от втория по големина износител - Норвегия (14,1%), и три пъти повече от третия - Алжир (9,1%). Като се изключи търговията в рамките на Европейския съюз, зависимостта от руския газ е малко по-голяма и възлиза на 36,5 % според оценките на GTAS Forecasting.
Bloomberg: ЕС не успя да удари енергийните доходи на Русия
Волатилността на обема и стойността на руския внос на газ е по-ниска от 2005 г. до 2021 г. в сравнение с общия внос на ЕС, като в същото време следва сходни тенденции - леко увеличаване на обема. В същото време делът на руския газ в общия внос се увеличава от 21 % през 2005 г. до максималните 31 % през 2020 г.
По отношение на начините на транспортиране по-голямата част от природния газ се внася предимно по тръбопроводи. Останалият внос се транспортира по море - за периода 2005-2021 г. морската търговия варира от 29 % до 41 %. Съставът на видовете транспорт като цяло е стабилен във времето.
Нашият фокус: Полша и България
Очаква се прекъсването на доставките за Полша и България да не доведе до по-широко прекъсване на руските доставки за Европа, тъй като това все още е стратегически въпрос и за двете икономики. Договорът на Полша с "Газпром" щеше да изтече на 30 септември 2022 г., като дотогава тя щеше да има достъп до норвежки газ по изграждащата се в момента балтийска тръба. Дотогава Полша трябва да използва реверсивния газопровод Ямал и да внася газ от германския пазар през двете точки на междусистемна връзка на германско-полската граница.
Петков в Давос: До края на годината България може да стане независима от руския газ
Не изглежда, че ще бъде прекъснат и по-нататъшният транзит на газ през България, но продължаването на транзита на газ през Полша за Германия е под въпрос, като се има предвид решението на Полша да замрази дела на Газпром в EuRoPol (юридическото лице, което притежава полския участък на газопровода Ямал-Европа). Въпреки това тези потоци вече са намалели значително през първото тримесечие на 2022 г. и са спаднали до нула през април 2022 г.
Както Полша, така и България развиват инфраструктура, за да намалят вноса на руски газ. Сега България може да внася втечнен природен газ и тръбопроводен газ през Гърция чрез сегашната междусистемна връзка при Кулата, а през март новата междусистемна връзка Гърция-България (IGB) беше свързана с Трансадриатическия газопровод (TAP). Скоро ще последват и други връзки с българските и гръцките мрежи, докато от полска страна широко се обсъжда изграждането на нов терминал за втечнен природен газ в Гданск.
Последици
От гледна точка на международната търговия се очаква зависимостта на ЕС от вноса на руски газ да остане стабилна въпреки ситуацията в Полша и България. Малко вероятно е да се стигне до по-нататъшна ескалация на прекъсванията на доставките. В случая с Полша и България най-вероятно ще настъпи промяна в търговията, като недостигът ще се разпредели между вече съществуващи основни търговски партньори и съседни икономики (напр. внос от Германия към Полша).
България е сред ощетените в ситуацията с руския газ, смятат анализатори
От друга страна, в по-дългосрочна перспектива се очаква тенденция към диверсификация на източниците на газ не само в Източна Европа, но и в най-големите икономики на ЕС, включително Германия. В този случай зависимостта от руския газ постепенно ще намалява и най-вероятно ще бъде заменена от вече съществуващи регионални доставчици на газ, като Норвегия или Алжир, както и от останалите най-големи износители на газ в света - САЩ, Катар или Австралия.
И накрая, с известна вероятност преоформянето на енергийната сигурност на Европейския съюз може да създаде възможност за нови износители на природни ресурси от нововъзникващи пазари, като Нигерия и др.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм