Към 30 хиляди вида са пчелите в света, само 11 вида от тях събират мед, а от тях – само пет вида са тези, които човечеството отглежда. Другите са дивите пчели, които опрашват растенията в природата около нас и те са по-застрашени от тези, които човекът отглежда. Освен, че са различни по вид, оказва се, че пчелите са различни и по характер. Тези и още любопитни факти за пчелите разказа в ефира на Дарик Явор Кирилов. Политолог по образование, но пчелар по душа и увлечение, той е първият участник в новия проект на Дарик „Вещи в занаята“.

„Вещи в занаята“ е поредица на Дарик, която ще представи фотографски портрети и радиопрофили на хора с професии, които не могат да работят от вкъщи. Този проект идва във време, когато мнозина работят у дома, а коронавирусът прекрои облика на много професии.

„Вещи в занаята“ ще ви срещне с хора с интересни професии, сред които обущар, хлебар, миньор, бръснар, машинист, водолаз. Константин Вълков ще бъде авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а повече да тях и професиите им може да слушате в предаването „Реактивно“ в петъчния ефир на Дарик, където участниците в проекта ще гостуват. 

Среща пчелите много малък с дядо си и баба си

Явор Кирилов се среща с пчелите още много малък. Бил е на две-три години, когато отива с дядо си на пчелина. „Оттогава съм около кошерите, колко съм помагал и колко пречел е друга тема“, казва младият мъж, който от седем години е личен секретар на Симеон Сакскобургготски.

„Съзнателно от първи клас започнах отново с пчелите – вече с баба ми. Но и до днес – сега съм на 34, не мога да кажа, че съм се научил на всичко. Всяка година природата и пчелите ме изненадват с нещо, до ден днешен се уча“, признава той.

Казва, че миналата 2020-та е била лоше не само за хората, но и за пчелите. „Много пчели загинаха – много суша беше в част от година, после пък много дъждовно. А и стартирането на годината не беше много добро, защото властите не съобразиха, че затваряйки хората по региони, те не могат да отидат и да си обгрижат пчелите“, казва Явор Кирилов.

Питам Явор дали вече е вещ в занаята, а той лаконично казва: „Надявам се, че съм, но ще ставам и по-вещ...“

„Мед от Графството“  - по Толкин, но дело на Явор от Лозен

За семейството му три кошера били достатъчни, но приятелите много харесвали меда и заради тях увеличава кошерите. „Кошерите се броят на пролет. 21 зазимих, 21 са още живи, дали ще са толкова напролет – ще видим“, казва Явор. И обяснява, че пчелата не спи, а хибернира, за разлика от дивите пчели. Апис мелифера / Apis mellifera/ – най-разпространената медоносна пчела, стои в кошера и поддържа топлина, за да може да съхрани майката за целия сезон“, допълва той.

Питам го откъде идва марката „Мед от Графството“, а той разказва, че е нямал марка преди да увеличи брой на кошерите си. Приятелка го пита има ли бранд на меда си и така започва търсенето на име. „Аз съм един от най-големите почитатели на „Властелинът на пръстените“ и творчеството на Толкин. В неговите книги едно от местата, където е описано че се гледат пчели и мед, е Графството в Средната земя – оттам дойде и „Мед от графството“,  разказа той.

За пчелите и техните характери

Явор Кирилов напомня, че пчелите са сред съществата, които чевечеството отглежда най-дълго, но до ден днешен пчелата не е опитомена. „Ние се грижим за нея, тя живее в домовете, които създаваме, но ние не сме я опитомили като други животни“, допълва той.

„Страстта към меда е от древни времена - ако не греша 14 хиляди години преди Христа в една пещера в Испания е документирано, че хора отиват да крадат мед. В Египет е много развито пчеларството, Месопотамия, Древна Гърция, Рим. В Рим са едни от най-интересните глинено-керамични кошери, които сега отново започват да се правят“, обяснява Явор.

Пчелите като видове са много – към 30 000. От тях само 11 вида събират мед, а от тях само пет са тези, които човечеството отглежда. Другите са дивите пчели, които опрашват растенията навсякъде в природата около нас. И те са много по-застрашени от изчезване, отколкото тази медоносна пчела, която отглеждаме, разказва още той.

Но пчелите имат и характер. Дали генетично или не, има кошери, които имат по-голяма агресивност, когато хората работят около тях и такива, които са по-спокойно. Африканските са по-агресивни, за разлика от тези на север.

По думите на Явор освен пример за организираност и  работливост, пчелите носят и себеотрицание, защото те умират, когато жилят. „Тя знае че ще умре, когато ужили този, който напада кошера, но го прави, за да защити семейството си“, обяснява той.

А когато го питам защо не можем и ние хората като пчелите да организираме простичко, но ефективно живота си той с усмивка казва: „Тъй като пчелите са монархии и при тях нещата са подредени и се случват, в републиката нещата са по-хаотични“.

За работата му при Симеон Сакскобургготски

Реплика, която се вписва в убежденията му на монархист. Всъщност монархическите му виждания и политологията го срещат с Царя, чийто личен секретар е вече седем години.

Винаги съм бил монархист и още като студент основахме младежки клуб „Врана“ – царят го припозна, без да ни познава толкова добре, казва Явор Кирилов.  Следват други инициативи, става част и от младежкото НДСВ. Преди седем години идва и поканата да стане личен секретар на Симеон Саскбургготски.

Определя работата си като предизвикателство, но и огромна чест. Казва, че с царя не се работи трудно и най-важното – човек се учи от него всеки ден.

С болка споделя, че за съжаление българите не са оценили саможертвата на Симеон Сакскобуррготски. „Той не дойде тук, за да си вземе имотите и да си отиде и да ги занесе някъде. Царят живее в България от 2000-та година, не е напускал България, тук си е – той се самопонижи от цар в премиер, за да служи на страната и тя да е днес член на ЕС и НАТО. Тези които го отричат, да погледнат към Северна Македония и да помислят дали нямаше да сме на тяхно място,  ако не беше той премиер през този период“, казва Явор.

За разлика от първите години на новия век, когато в политиката е имало известно успокояване, според Явор Кирилов днес скандалите освен, че са много, са и на много ниско ниво. „Много ниска топка, България е парламентарна репуббика, а парламент няма в страната, той е обезличен“, коментира още младият политолог.

Бумащина и бюрокрация пречат днес на пчеларството у нас

Разговорът за политиката ни връща отново към пчеларството. Явор Кирилов подчертава, колко много пчеларите са засегнати от бумащината в държавната администрация. „Какво количество бумащина е необходимо ,за да е регистрира един пчелар на първо ниво – каква ненужна информация искат ог БАБХ и Министерството на земеделието“, казва той.

И продължава с коментар за липсващата подкрепа за сектора и за тридициите на страната ни в производството на мед. Защото в момента, уви, сме изнасяли по-малко мед от количествата, с които сме търгували преди турското робство.

Явор Кирилов дава за пример периодът 1937-1938г., когато има огромен ръст на пчеларите в страната. Тогава държавата е помагала не толкова със субсидии, които само изкривяват пазара, а с адекватна политика - засажда се медоносна растителност, защитавали са пчеларите от кражби, а сега няма кой да ни защити, обяснява той.

Преди няколко месеца започнала промяната в закона за пчеларството в нарушение на закона за нормативните актове, с внесен проект без обсъждане, без да се съобрази и с общините. Засега той е спрян, но в момента се прави закон за дистанционната търговия, нс който искат да ограничат транспортирането на мед с фирми спедиторски тъй като трябвало да бъдат регистрирани колите им спцеиално за транспортиране на храна.

Оставаме за следваща среща отговора на въпроса къде и в какво Явор Кирилов вижда „меда на живота“. Следващ разговор, в който той ще продължи да ни разказва още истории за пчелите и политиката...

Слушайте и гледайте гостуването на Явор Кирилов в предаването „Реактивно“.