Историк: Много политици забравиха Стамболов, нищо че се закичиха с почетен знак на негово име

През последните десетина години има една забрава на Стефан Стамболов, коментира в ефира на Дарик историкът и преподавател доц. Стефан Дечев.

Стефан Дечев е инициатор на шествието в памет на Стефан Стамболов, което се проведе на 6 юли в София по повод 127 години от гибелта на държавника. Шествието от НДК до паметника пред Военния клуб премина под надслов "Все още е нужен на България".

„Спомням си, че на 6 юли 2020г., когато се навършваха точно 125 години от неговата кончина на паметника пред Военния клуб в София нямаше поставен нито един венец, нито едно цвете. При положение, че през тези години кой ли не от държавниците взаимно се награждаваха през т.нар. клуб „Стефан Стамболов“ с един почетен знак - въпреки това всички го бяха забравили“, каза в предаването „Реактивно“ Стефан Дечев.

И добави, че в сряда по-скоро гражданите са отбелязали със шествие 127 години от кончината на Стамболов.

Историкът подчерта, че с решителните действия на Стефан Стамболов през 1886г. и 1887г. се свързва отстояването на самостоятелността и суверенитета на България.

Той напомни, че от гласуването на Търновската конституция до Съединението България съществува на картата като самостоятелна държава, но реално „много от решенията са взимани от Азиатския департамент в Петербург, в Руското дипломатическо агентство в София и в Руското консулство в Пловдив“.

„Така че в много случаи едно истинско задкулисие реди българския дневен ред, а българската политическа класа участва в един политически театър, при който картите са предварително раздадени“, разказа още доц. Стефан Дечев.

„Всъщност Съединението като едно истинско самостоятелно действие носи самочувствие и увереност на страната ни. Което пък дава възможност и на самия Стамболов след това да следва една твърда дипломатическа линия, която да принуди Русия сама да скъса дипломатическите отношения през ноември 1886 г., напомни още доц. Дечев.

По думите му, когато след близо 10-годишно прекъсване се възстановяват българо-руските дипломатически отношения през 1896г, тогава „руският външен министър дава изрични инструкции на новия руски дипломатически агент, който предстои да замине за София, като му казва - такова да бъде неговото поведение, че в нито един момент българските управляващи среди да не остават с впечатление, че Русия се намесва във вътрешните работи на България“.

Така по думите на историка макар и вече мъртъв Стефан Стамболов се оказва победител. Защото се е случило това, за което той е настоявал – външнополитическите решения на България да бъдат взимани само и единствено в София.

Периодът, белязан от държавника Стамболов е период на една изключителна стопанска модернизация на страната, период на икономически подем, когато се построяват пристанищата във Варна и Бургас, строят се част от жп линиите в страната, открива се Висшето училище – бъдещият Софийски университет, напомни още историкът в ефира на Дарик.

Чуйте целия раговор в ефира на Дарик.