• 903 дни Русия воюва в Украйна.
  • 10 дни изминаха от началото на безпрецедентната украинска офанзива и старта на операция “Курск” на руска територия.

Мнозина определиха атаката от 6 август като повратна точка във войната и най-успешния ход на Зеленски до момента. Украинският президент твърди, че страната му е завоювала 1000 кв.км. руска територия и владее 74 населени места. Анализатори наричат  последните военни действия като първото подобно настъпление на руска територия от Втората световна война. 

Но каква е целта на Киев? Да постигне мир? Да изтласка силите на Путин извън страната?

Накъде отива войната?

Зеленски заяви, че иска да има разменна монета – взема за заложници руски войници, които по-късно да размени за украински военнопленници. Към този момент обаче не е ясно дали това не е само стратегически блъф и дали в действителност украинците ще успеят да постигнат целта си. И дали изобщо Путин ще се съгласи.

Тук се прокрадва въпросът до каква степен Зеленски разчита на своите западни партньори. Великобритания вече призна, че в ход са танковете Challenger 2. Американски оръжия също са в употреба, макар и неофициално. Говорителите на Белия дом, Пентагона и Държавния департамент не потвърждават дали те се използват, но изглежда пределно ясно, че е така, като се има предвид зависимостта на Украйна от оръжейните системи на САЩ и НАТО. 

Владислав Селезньов, бивш говорител на генералния щаб на украинските въоръжени сили, заяви пред „Гласът на Америка“, че предоставените от САЩ ракетни установки HIMAR са били от решаващо значение за настъплението.

Директна конфронтация НАТО-Русия?

Последните военни ходове на Украйна дадоха основание на анализаторите да заговорят за възможността от директна конфронтация НАТО-Русия. От Кремъл ясно обявиха, че руската офанзива не би била възможна без подкрепа от Запада. Не само заради оръжията, но цялата атака била организирана с помощта на САЩ и останалите членове на НАТО. Вече е видно как Путин формулира случващото се като “натовска провокация”, а започне ли Владимир Владимирович да пее една песен по точно определен начин, може да се предвиди накъде отиват нещата.

Същата песен подхвана и непоклатимият съратник на Путин – президентът на Беларус Александър Лукашенко. Той заяви пред руска медия, че Украйна готвела провокация срещу страната му, а Минск придвижи военни части по границата. Според Лукашенко Русия и Украйна трябвало да се разберат за мир, но единствените заинтересовани войната да продължава, били високопоставените хора във Вашингтон. Според него Западът окуражава Киев да се бие, защото иска Украйна и Русия „да се унищожат взаимно“.

Но какво става с останалите съюзници на Путин?

Анализатори коментират, че Узбекистан е трябвало да реагира на офанзивата на Киев, съгласно Договора за колективна сигурност (ДКС) (бел. ред. - военно споразумение, подписано от Ташкент с Русия, централноазиатските му съседи Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Беларус). Към момента обаче Централноазиатските партньори на Путин са в пълно мълчание.

Според Договора държава-членка трябва да поиска военна помощ от другите членове на пакта. Москва не го направи, защото това би било равносилно на признаване на политическа и военна слабост от страна на Путин, твърдят наблюдатели. Но очевидно и лидерите на тези останали държави нямат желанието да поемат инициативата и да изпратят хора на фронта.

Алексей Дюмин начело

Интересен детайл от изминалите дни е и назначаването на Алексей Дюмин като ръководител на операциите в Курска област. Дали Путин вече няма доверие на висшите си генерали? Дюмин е сред най-приближените на Владимир Владимирович. Дюмин е известен служител по сигурността, бивш губернатор на Тулска област, преди това е работил в охраната на президента Владимир Путин и негов бивш адютант. Дюмин е смятан и за „наследник“ на Путин.

Ако успех в Курска област означава бетониране на Дюмин като наследник на Путин, то кой би се съмнявал в мотивацията на генерала да успее с възложената му нелека задача?

снимки: Getty images