"За първата тема днес ме провокира проблем, който непрекъснато е актуален в последните години", започна водещият на "Кой говори" Георги Донков. "Вече не си спомням откога, но със сигурност отдавна, политиците ни обещават, че в съвсем кратък срок България ще има медицински хеликоптери, каквито, абсолютно съм сигурен, че има във всяка една нормална държава, каквато напоследък претендира, че е страната ни", продължи той. "Та, минава този “съвсем кратък” срок и се оказва, че нещо се е случило, обикновено в последния момент, и хеликоптери няма. И така много пъти.

Политолог по Дарик: Краят на войната не се вижда, рано е да говорим за възстановяване на Украйна

Същата е ситуацията и с магистрала “Хемус”, например. След малко повече от година ще се навършат 50 години от началото на строежа ѝ. До този момент е готова само половината от нея. За 50 години около 200 км. Пред очите ми в Австрия изградиха около 60 км аутобан за по-малко от две години.

Примери за подобни провали има много. Имам чувството, че на нас, българите, все нещо малко не ни достига, за да се справим “като хората”.

Роден патент ли е това и какви са причините? На тези въпроси в ефира на Дарик отговарят проф. Ивайло Дичев и доц. Георги Лозанов.

Българските депутати определиха като „трудна“ отиващата си 2022 година

Пръв разговора започна проф. Дичев, назовавайки като основен проблем неспособността на българите да излъчват лидери, които да ръководят процесите. „Една нация трябва да има своите институции и своите лидери“, допълва той. Като друг проблем професорът посочи, че в глобален мащаб наблюдаваме „недоволство без програма“, което допълнително лишава средата от възможност за формиране на лидери.

Отговорът на проф. Дичев бе подкрепен и допълнен от другия гост - доц. Георги Лозанов. Той заяви, че по-рационално е да търсим проблемите в политическия механизъм, който не успява да подреди обществото по максимално функционален начин. Политиците са тези, които трябва да задвижат механизма на една модерна държава, заяви доцентът, и даде пример с Третото българско царство, когато за кратък период от време България се е превърнала в „Европейско чудо“. „Проблем в настоящето е, че на властта се гледа като на привилегия, а не както на Запад като на услуга, движеща определени системи в обществото“, продължи той. Властта е необходима, за да управлява системите в полза на избирателите, а не в полза на получилите правото на власт. Едва когато това се случи, тогава може да очакваме по-добра селекция политически елит, който да реши посочените проблеми, заключва доцентът.

“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?

Според проф. Дичев именно свръхочакванията и липсата на политическа памет подхранват политическия нихилизъм, който се изражда в търсене на „спасители“ или тотално отрицание на политически фигури. В подобна среда трудно може да се роди различна практика от настоящата.

Разговорът продължи с коментар за отношението на българите към колективното и индивидуалното. Доц. Георги Лозанов отбеляза, че вкорененият колективистичен поглед на българина ражда представата за външно решение на собствените ни проблеми. „Затова все се чака спасител, затова спорът винаги е към какви външни сили да се присъединим“, допълва той. Доцентът даде пример с това, че масово хората са разочаровани от ЕС, защото не е оправдал очакванията им за благоденствие, което е изначално грешна логика, която се подчинява на представата, че съюзът трябва да даде нещо повече от шанс за развитие. В този контекст той предупреди, че разочарованието може да тласне България в опасна геополитическа посока.

“Дяволът е в детайлите”. Каква е връзката между ветото на Радев за Изборния кодекс и третия мандат

Проф. Дичев допълни, че слабостта на българските елити резултира в търсене на опора във външен спонсор. Историята с Русия е своеобразен егоистичен интерес, който се схваща от някои хора като национално правилен, без да разбират, че ако искаме да съществуваме, трябва да бъдем ангажирани морално с една или друга кауза. В момента такава е Украйна, заключва той. „Хората, които харесват режими като на Путин, имат носталгия към силната ръка“, продължи професорът. Фигурата на пълновластния господар е скъпа до сърцето на много българи.

Разговорът продължи в конкретика с въпрос на водещия Донков дали може да очакваме реализация на третия мандат и назначаване на редовно правителство.

Антони Герасимов пред Дарик: По-консолидиран Запад през последните 30 години не сме виждали

Проф. Дичев отбеляза, че крайната радикализация на идеологическите бариери на партийните ядра едва ли е дало възможност за компромис от страна на партийте. Проблемът е, че на следващите избори ще гласуват основно тези ядра, което означава, че никой няма да посмее да пристъпи към компромис.

Доц. Лозанов обясни, че неспособността на партиите да говорят на електората си и да създадат мощна електорална маса ражда невъзможността за стабилност в системата. Нито едно политическо говорене в момента няма влияние върху достатъчно голям брой хора, допълва той. Липсата на широка подкрепа довежда до мъчителна коалиционност за постигане на изпълнителната власт, което на този етап в България е проводник на нестабилност.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм