Кабинетът “Габровски” не успя да се реализира днес. Разбира се, едва ли някой очакваше да е другояче. Дори и тези, които в крайна сметка бяха длъжни да изглеждат учудени, обидени или полу-съгласни да го подкрепят, едва ли хранеха илюзията, че той ще събере достатъчно подкрепа в пленарната зала. Ако дори си позволим да направим още една крачка по-напред - едва ли някой искаше този кабинет да бъде гласуван положително. Като изключим партийната конфигурация, която трябваше да бъде осъществена, за да бъде гласуван той, и вълната от общественото недоволство, която най-вероятно щеше да породи, самата структура на кабинета бе неприемлива поради много причини. Пъстрата палитра от стари политически фигури и експерти, които стояха зад проф. Габровски, не вещаеха нищо друго, освен повторно завъртане на мандатната рулетка. Ето защо този момент от парламентарната ни история може просто да бъде отбелязан в учебниците като незначителна сцена, която просто трябваше да бъде изиграна от трибуната на политическия театър. И така, наричайки днешния ден “незначителна сцена”, поставяме ударение върху въпросителната - какво следва оттук нататък. Все пак в една постановка сцените се нижат, докато не се стигне до края на пиесата, а тя не може да завършва с незначителна сцена, нали?
“Да живее България”. Габровски остава оптимист, надява се “разумът да надделее”
За да видим посоката, в която вървим, е редно да проследим хода на събитията и най-вече поведението на отделните играчи в театъра на действието. Вече казахме, че този кабинет едва ли би се реализирал, най-малкото заради нуждата от общ вот между ГЕРБ, ДПС и БСП под шапката на кандидат за министър-председател, посочен от Борисов. Подобен министерски съвет едва ли би получил дори, иначе разумния толеранс от 90 дни, преди по площадите да започнат да се събират хора, които надскачат електоралния обхват на “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Конституционната процедура все пак налага да се мине през първи мандат, евентуално втори и трети. Това, което днес обаче видяхме трябваше да се случи, не само от процедурна, а и от политическа гледна перспектива.
„Не искаме да имаме нищо общо с вас“: ПП и ГЕРБ се скараха на дебатите за кабинет
На първо време ГЕРБ не можеха да си позволят да не направят опит за съставяне на правителство, което освен това беше облечено в експертност, привидна независимост и готовност за дебат. Вторият и третият слой на политическо поведение на ГЕРБ също са добре познати. БСП от своя страна, съобразявайки се с низходящия електорален тренд от последните години, не биха си позволили да подкрепят кабинет с мандатоносител - партията на Борисов. ДПС от своя страна никога не са имали проблем да подкрепят когото и да е, ако това не влиза в пряк разрез с политическите им интереси. Другият важен играч обаче тук е “Български възход” на Стефан Янев и персоналното му отношение към проф. Габровски по време на дебатите и гласуванията. “Демократична България” и “Продължаваме промяната” очаквано бяха най-критични, а “Възраждане” стандартно използваха трибуната за прокарване на своите линии на геополитически разлом в българската политика. Затова самият вот беше очакван, но по-важно в случая е какво и как бе казано, предложено и подкрепено с действия през предходните няколко дни и днес.
Стефан Янев, който каза “да” на проф. Габровски и “не” на структурата на кабинета, е ключов фактор, който лесно би бил пропуснат, поради характера на най-малка партия в Народното събрание и ожесточените сплитни на “големите” от по-рано. Дяволът е в детайлите обаче и трябва добре да си припомним няколко факта и изказвания от предходната седмица.
Няколко важни факта
На първо време, Стефан Янев е бивш служебен министър, назначен от президента Румен Радев. При предходните разпаднали се Народни събрания третият мандат традиционно отиваше в партията, която фактически бе ракета носител на Радев към президентския пост. Днес обаче президентът има на разположение партия в парламента, на чийто лидер вече веднъж е давал най-висока форма на доверие, назначавайки го като служебен министър-председател на държавата. Оттук следва, че вероятността третият мандат да бъде предложен именно на “Български възход”, не е никак малка.
Христо Иванов към Габровски: За съжаление, кандидатурата ви не върви с ясна диагноза и лечение
Втори важен фактор, който излезе именно от устата на Бойко Борисов е, че ГЕРБ биха подкрепили чужд мандат, ако той се осъществява именно под ръководството на проф. Габровски. Стратегическият вот, предшестван от положителна реторика от трибуната, от страна на Стефан Янев, залагат благоприятни условия именно при получаване на третия мандат, той да бъде внесен отново от проф. Габровски. Един от основните пунктове в изказването на Янев бе, че не вижда носител на политическата отговорност, ако настоящия кабинет бъде избран. Не е тайна обаче, че когато един политик говори за липса на политическа отговорност, обикновенно предлага себе си като фигура, която би била готова, да износи това тежко бреме на плещите си.
“Новото ляво е като старото, само че ново”. Божанков, Костадинов и Нинова дебатират в НС
Третият мандат и проф. Габровски
Как би изглеждал проф. Габровски, ако влезе отново за гласуване в парламента с мандат на най-малката партия в Народното събрание? Най-вероятно много по-приемливо. И това се обуславя от няколко фактора. Първо - необремененият характер на партията носител на мандата. Това автоматично я прави приемлив партньор за БСП, без значение дали мотивите ще са „национална отговорност“, „компромисност в името на държавата“, или нещо друго. БСП могат да подкрепят подобен кабинет, особено ако бъде разиграна картата за диалогичност и при предварителни преговори, за каквито самият Янев намекна от трибуната, че сега са липсвали, се договорят министерски постове.
Второ, ГЕРБ вече заявиха готовност за подкрепа на подобен кабинет, а изказвания от страна на проф. Александър Маринов, председател на Стратегическият щаб на президента Румен Радев, че „Между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов има поносимост“, са повече от подсказващи, че смъртоносната хватка между двете страни започва да се разхлабва.
Депутатите не подкрепиха проектокабинета “Габровски“
Допълнителен фактор, който едва ли може да бъде случайност, знаейки стратегическата дълбочина, с която се работи в българския политически живот, е указът, с който се налага вето на Изборния кодекс и връщането му за прегласуване в Народното събрание. Ако предстои да станем свидетели на реализация на третия мандат под покровителството на президента Румен Радев, с мандата на „Български възход“, с човека на ГЕРБ, подкрепен от БСП и ДПС и с по-приемлив състав на Министерския съвет, то обединяващата фигура на президента трябва да бъде максимално облечена в онази протестна осанка от 2020 г., която успя да привлече не малка част от електората на ДБ и почти изцяло този на „Продължаваме промяната“ на президентските избори. Всяко смекчаване на обстоятелствата покрай реализацията на евентуален трети мандат е нужно, а таймингът, с който се издават укази, предлагат кандидати, изказват се положителни речи от трибуната на Народното събрание, са повече от притеснителни.
Кого обслужват и на кого вредят изборните правила в България
Разбира се, интензитетът на политическите процеси в страната е изключително динамичен, за да се твърди, че подобен сценарий е със 100-процентова вероятност да се разиграва пред очите ни, но множеството натрупани фактори задават ритъм на играта, в която предстои да се върви към охлаждане на политическата система. Това охлаждане, за съжаление, може да мине под шапката на исторически компромис или критични реформи, които да вкарат системата в поредно десетилетие на политическа стагнация, от която перспективата за изход да бъде в ръцете на идните поколения, а не на нас самите.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
