Двете водещи партии в страната на хартия са много различни. Освен електорална конкуренция, те са предразположени към идеологически сблъсък на регионално, че и на европейско ниво. Но вместо да си опонират и да създадат един малък двуполюсен модел българската политика, ГЕРБ и ДПС изглеждат не просто като неформална коалиция, а като обединение с общ център за вземане на решения.
Какво доведе до близостта на ГЕРБ с ДПС?
Формално едните са центристи с уклон към консервативно шестване в името на християнските и традиционните ценности. Другите формално са либерали, от които се очаква да настояват за по-пъстър свят, изпълнен с всевъзможни права и свободи.
Имат най-много спорове в битката за местната власт
Преди години по време на сформирането на кабинета “Орешарски” Бойко Борисов разкри план, според който той ще бъде вкаран в затвора и убит. Като обяви, че зад този план стои тогавашният лидер на ДПС — Ахмед Доган.
ГЕРБ участваше в протестите и настояваше за свалянето на правителството на ДПС, БСП и Атака.
Днес обаче ГЕРБ се опитва с ДПС да намери своята Атака, за да направи същото правителство, а Бойко Борисов разкри, че този път заплахата за живота му идва от Путин.
Доган не е активен лидер на ДПС, а формацията в ръцете на Джевдет Чакъров. Ярък лидер, за когото има много какво да се каже и може да не стигне пространството на сървърите на darik.bg, ако той стане централна тема на този текст.
Но не по-малко интересен е съпредседателят на Движението Делян Пеевски, който през 2013 г. стана формална причина за протестите, в които участваше ГЕРБ. Назначението на тогава 33-годишния депутат за председател на ДАНС изкара десетки хиляди по улиците на София за над 400 дни поред, а мнозина се притесниха, че службите на България са пробити с подчертано руски почерк.
Но днес се оказва, че и Борисов, и протестиращите тогава са грешали
Делян Пеевски е евроатлантик пето поколение и гарант за прозападното бъдеще на страната.
Дори повече - наследникът на същият онзи Доган, който щеше да праща Борисов в затвора и да го убива, бе защитен лично от Борисов. В последните дни се появиха хипотези, че тежката охрана на дома на лидера на ГЕРБ е заради обтегнати отношения с Пеевски, но те бяха обявени за абсурдни лъжи от самия Борисов.
Усещат се дребни опасения в Борисовото слово, когато изтъква хармонията си с Пеевски. Много държи винаги да каже, че толкова, дори по-близък му е Кирил Петков (или Христо Иванов), въпреки че ПП-ДБ поне в следващите дни не изглежда да са склонни пак да се вържат на прегръдка с ГЕРБ-ДПС.
Но защо ГЕРБ хем търси подкрепа за правителство, хем не допуска в него да участва ДПС? Дали е просто чиста математика?
Щом (по Борисовите думи) ПП-ДБ са му по-близки, защо не търси правителство с тях без ДПС и подкрепата на ИТН?
ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН имат 123 депутати
Но не е само до сметки. Затова този съвсем възможен вариант не е дори повдиган в публичното пространство като възможност. Без ДПС просто не може.
Очевидно е, че причините да има или да няма управляващо мнозинство не са (само) в математиката на възможностите. Не са и плод на политически преговори, споразумения, консенсуси и отстъпки.
Не е въпрос на политическо и държавническо узряване само за 11 години от протестиращ срещу модела Пеевски да го превърнеш в основен и незаобиколим свой партньор. И даже съпредседател.
Не е въпрос и на разумно отношение към геополитическата ориентация на България, ако само преди няколко месеца си захвърлил възможността за евроатлантическа ротация, за да хвърлиш държавата в избори, от които само порасна значимостта на ДПС.
Мнозина хвалят политическите ходове на държавните мъже, виждат стратегия, ловкост, умело справяне с опонентите.
Не, това не е политическо гросмайсторство. Това е зависимост. Шубе. Паника. Хаос. И тъпота, в която всяка теза се нагажда спрямо ситуационните паранои на единия съпредседател на ГЕРБ-ДПС и новите апетити на другия съпредседател.
Има ли край това състояние, парализиращо България?
Да, но надали този край ще дойде в името на по-добри перспективи и стабилност за страната ни. Просто или единият ще реши да е смел, или другият ще спре да си играе с плячката си и ще я изяде. Или пък на следващите избори премъдрият български избирател ще нареди нещата по-така.
