За да проследим историята, добре е да започнем с филма, определян като един от най-добрите в кариерата на Елвис. По онова време мениджър на краля на рокендрола все още е полковник Том Паркър. Планиран е филм, който да се нарича „The Hard Way“. По-късно той сменя още имена, измежду които и „Ghost Of A Chance“. За основа е избрана история, написана от Недрик Йънг, а за режисьор е определен Ричард Торп, най-вече заради бързите срокове, в които завършва проектите си. Главната роля е поверена на Елвис, като това е третият филм в актьорската му кариера и първият за компанията „MGM“. Във филма той играе Винс Евърет – строителен работник, който неволно убива един пиян посетител в бар и се озовава в затвора за непредумишлено убийство. Там неговият съкилийник, пропадналия кънтри певец Хънк Хоутън, осъден заради банков обир, обучава Винс на китара. Хънк убеждава Винс да участва в затворническо шоу, което ще се предава по национална телевизия. Феновете обсипват Винс с писма, но ревнивият Хънк не му ги показва. Винс ги вижда чак след като е освободен от затвора. Дългият повече от час и половина филм продължава с различните перипетии, през които минава героят на Елвис, за да пробие на американската сцена и да се отплати на хората, помогнали му да се издигне.

„Музикална история“, еп.3 - „Love Me Tender“

Отговорната задача за написването на песните е възложена на Mike Stoller и Jerry Leiber – популярно тогава дуо, създаващо песни и за други артисти. Това им е първото в съвместната кариера задание за писане на филмова музика, което още в началото те приемат като на майтап. Елвис ги познава, защото по-рано те написват един от първите му хитове „Hound Dog“. Но едно е да пишеш рокендрол хитове, друго – цял саундтрак. Въпреки това двамата приемат предложението и заминават за Ню Йорк, където са настанени в шикозен хотелски апартамент, в който е поставено и пиано, в случай че там ги осени музата за писане. Двамата четат сценария, разменят подигравателни шеги по неговия сюжет и го захвърлят в ъгъла насред туристическите списания, характерни за всяка хотелска стая. В продължение на повече от седмица те се шляят из града, посещават театри, барове и нощни заведения, слушат Майлс Дейвис и Телониъс Мънк и прилично се наливат с алкохол на разноски на продукцията. Но една съботна сутрин работодателят им - Джийн Абербах, директор на музикалната издателска компания „Hill & Range“, чука на вратата им и ги пита с виенски акцент защо още няма материал от тях. Когато разбира, че нищо не са написали, Абербах се настанява на стол до вратата и им казва, че докато не напишат песните, няма да мръдне оттам. В някакъв смисъл и момчетата са затворници като онези в сценария. Притиснати така от своя шеф, те сядат и за пет часа написват четири песни, които същия следобед дават за одобрение. Измежду тях е и „Jailhouse Rock“. Веднага щом я чува, продуцентският екип вижда в нея потенциал за бъдещ хит.

„Музикална история“, еп.1: „Очи чорние“ на Луис Армстронг

Песента е записана на 30 април 1957 година в студио „Radio Recorders“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. В записа участват Elvis Presley – китара и вокали, Scotty Moore – китара, Bill Black - баскитара, D. J. Fontana – барабани и Dudley Brooks - пиано. Същата група свири и в много от песните на Елвис още от началото на неговата кариера. Беквокалисти са момчетата от популярния квартет „The Jordanaires“, който по това време се състои от Gordon Stoker, Neal Matthews, Hoyt Hawkins и Hugh Jarrett. Някои източници твърдят, че на пианото свири един от съавторите на песента, Mike Stoller, който е и негов съпродуцент. Но той е свирил само във филмовата версия. Даже първоначалната идея е била за ролята на пианист да бъде избран другият съавтор, Jerry Leiber, но той я отказва под предлог, че ще ходи на зъболекар. Майк също никак не е съгласен, но директорът му казва, че дори не е нужно да свири, а само да прокарва пръсти по клавишите, понеже после ще се наслагва върху студийния запис.

„Музикална история“, еп.2 „Rock Around The Clock“

Текстът е доста любопитен и в него има и истински персонажи. Например, Shifty Henry е музикант от Лос Анджелис, а не престъпник. Spider Murphy и Little Joe също са музиканти, които според някои не много сигурни източници са бивши колеги на Елвис. В песента се споменават и реални лоши момчета от онова време като известната тогава престъпна банда „The Purple Gang“, както и гангстерът Bugsy Siegel. В текста също така има и препратки към хомосексуалните отношения между затворници, заради което доста от критиците се чудят как е минала през цензурата. В текста Елвис разказва за парти, организирано от надзирателя, описвайки обстановката вътре и различните персонажи затворници.

„Музикална история“, еп.4 - „Diana“ на Paul Anka

И един любопитен факт: Някои критици намират прилики между „Jailhouse Rock“ и песента „Rock Around The Rockpile“, записана година по-рано за комедията „The Girl Can’t Help It“. Дори се носи слух, че продуцентите на филма предложили на Елвис да играе главна роля и там, но полковник Паркър поискал за него доста голяма сума, която те не могли да удовлетворят.

Песента за пръв път излиза като сингъл на 24 септември 1957 година, издадена от „RCA“. До 21 октомври тя вече окупира първите позиции в САЩ, едновременно в общо седем от класациите на „Билборд“ за поп, кънтри и R&B, а също и някои европейски чартове. В САЩ тя се задържа седем седмици на първа позиция в основната класация. Във Великобритания това е първата песен, която директно влиза в класацията под номер едно. През 2005 година тя пак се озовава на първото място там, като е третият сингъл, постигнал това извън времето на първата си поява. За кратък период сингълът продава над два милиона копия, взимайки по този начин двоен платинен сертификат от наскоро учредената Асоциация на звукозаписната индустрия на Америка.

„Музикална история“, еп.5: „Buona Sera“ на Louis Prima

Докато заснемат сцената с песента, Елвис имитира пеене, а по-късно музикалният запис е добавен към готовите сцени. Докато изпълнява „Jailhouse Rock“, Елвис играе сложна поредица от танци. В киносредите е прието, че това е и най-запомнящият се момент в актьорската му кариера. Това са и първите кадри, заснети за целия филм на 13 май 1957 година в Кълвър Сити, Калифорния. Първоначално Елвис е недоволен от хореографията на Алекс Ромеро. Затова Ромеро моли Пресли да опита собствените си движения. Докато танцува, една от зъбните пломби на Елвис се отчупва и парчето попада дълбоко в хранопровода му, заради което той прекарва една нощ в болница, преди снимките да бъдат подновени.

Музикална история еп. 6: Jerry Lee Lewis

На 17 октомври в Мемфис, Тенеси, е и премиерата на филма, който пак по модела на „Love Me Tender“ е озаглавен с името на песента. Малко преди премиерата, Джуди Тайлър, играеща главната женска роля, умира при катастрофа. Елвис е толкова съсипан, че не присъства на премиерата. На осми ноември филмът е разпространен по кината из цяла Америка. Очаквано той достига трето място в боксофиса за месеца с приходи от четири милиона долара, надвишаващи четири пъти бюджета му от един милион. Отзивите на критиците са от възхваляващи до крайно осъдителни.

От своя страна песента е под номер 67 в 500-те най-велики песни според списание „Роулинг Стоун“, а също е и сред 500-те най-велики рокендрол песни на Залата на славата на рокендрола. Класирана е и сред стоте най-влиятелни песни от американското кино. И филмът, и заглавната песен, влизат в още десетки авторитетни класации.

Но има и още нещо интересно. Макар днес песента да е сред най-големите хитове на Елвис, по онова време има друга негова песен, излязла същата година, която е даже още по-популярна сред неговите фенове. Това е „All Shook Up“. За нея обаче ще разкажем друг път.

Музикална история еп. 7: „Summertime“

Очаквано, и „Jailhouse Rock“ се сдобива със стотици кавъри, най-популярните от които са на Ozzy Osbourne, „ZZ Top“, „Queen“, „The Animals“, „Sha-Na-Na“, Patti Smith и дори от „Abba“, както и от Adriano Celentano. Песента е изпълнявана често и в затворите, а е била включвана и в доста благотворителни кампании. Тя има дълъг живот в американската популярна култура. През 70-те години телевизията „ABC“ пуска образователната поредица от анимационни филми „Schoolhouse Rock“, ползвайки за модел заглавието на песента. Парчето се отличава и с една от най-запомнящите се начални интродукции за цялата съвременна музика.

„Нотна стойност“, еп. 39: „Чудовищата на рока“ превземат СССР

Темата за партито в затвора продължава да се развива в музиката, като един нов сценарий предлага групата „10CC“ в своята „Rubber Bullets“ от 1973 година.

Темата за Елвис остава отворена и за следващи епизоди на „Музикална история“. И все пак „Jailhouse Rock“ е един от най-запомнящите се хитове, ставайки емблематична за цяла една епоха.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм