В началото на 50-те Carl Sigman вече е популярен автор на песни. Зад гърба си има няколко джаз стандарта, включително популярната „Pennsylvania 6-5000“. След като по настояване на родителите си учи право, в края на 30-те години той следва истинската си страст да пише музика, подстрекаван от своя приятел и вече преуспял автор на текстове за джаз стандарти Johnny Mercer. През 1942 година Карл е мобилизиран в Африка, където се бие във Военновъздушните сили на САЩ и даже е награден с бронзова звезда за храброст. Някъде там Карл се влюбва в италианския език и неговата благозвучност. Връщайки се в САЩ, той веднага написва няколко песни, вдъхновени от Италия.
„Музикална история“, еп.1: „Очи чорние“ на Луис Армстронг
Първото сътрудничество на Карл Сигман с Луи Прима е още през 1947 година. Тогава той също вече е популярен в джаз средите. Сигман му предлага своята песен „Civilization“, по-известна като „Bongo Bongo“. Когато Сигман гостува при Луи в кабинета му в Брил Билдинг в Ню Йорк, за да му предложи песента, за пръв път вижда Тери, тогавашна асистентка на Луи, която впоследствие става съпруга на Сигман. Още в онзи период, докато двамата музиканти разговарят, Карл Сигман споделя, че има един текст, писан още в Африка по музика на неговия приятел Peter De Rose. Луи по това време е вече утвърден изпълнител, особено на музика от Ню Орлиънс, която му е най-близка. Може би няма да се учудите, че Луи Лео Прима, както е цялото му име, е роден в Ню Орлиънс, в семейство на италиански имигранти от Сицилия. Той израства в атмосфера, в която музиката преодолява всякакви расови бариери. Слуша всичко - от класика до кънтри, но най-силно е повлиян от джаза. Дълбоко е впечатлен от гласа и тромпета на Луис Армстронг и по-късно често го имитира. Луи Прима става популярен през 40-те години, а в това военно време в Америка доста се ширят антииталиански настроения. Луи, в типично свой стил, обръща всичко в хумор, възползвайки се от факта, че тогава забавната музика често е била придружавана и от сатирата. Той се възползва и от това, че е видял много от многонационалната култура на Америка и с песните си може да руши изкуствените бариери, прокарвани от политиците.
„Музикална история“, еп.2 „Rock Around The Clock“
И така, първият опит на Луи да превърне „Buona Sera“ в хит е от 1950 година. Тогава той записва песента като балада с участието на Keely Smith, негова съпруга и тогавашна вокална партньорка, с богата оркестрация и с вокален хор. Но песента претърпява неуспех, защото е пусната върху страна Б на малката плоча. А както вече знаят по-редовните ни читатели, ако по онова време искаш нещо да стане хит, то не бива да е част от страна Б. Отзивите на критиката също не са особено добри. Луи обаче много си харесва песента. От началото на 50-те той и съпругата му се установяват в Лас Вегас, където продължават да я включват в своята програма, подкрепени от тогавашната си група „The Witnesses“. По онова време те основно се появяват на сцената на легендарния „Sahara’s Casbar Lounge“. През 1956 година, докато Прима записва своя албум „The Wildest“, той успява да убеди продуцентите от „Capital Records“ да включат и „Buona Sera“ с различен аранжимент. Новата версия е вдъхновена от джъмп-блуса, който групата възприема от саксофониста Sam Butera.
„Музикална история“, еп.3 - „Love Me Tender“
Текстът разказва за двама влюбени, разхождащи се в късна лунна вечер в Неапол. Той пее на любимата сеньорина, че сега трябва да й каже „Лека нощ“, но че й обещава, че на сутринта ще влязат в малкия магазин за бижута и той ще й подари годежен пръстен. Но в текста има и нещо лежерно и безгрижно. Все едно това е поредното му силно влечение.
Когато Карл Сигман чува новата версия, той е дълбоко шокиран. Той е написал текстове за една простичка, прочувствена любовна балада, а Луи прима я е превърнал в танго с рокендрол в края. Тангото е популярен танц в кварталите със засилено френско присъствие, включително и в родния на Луи - Ню Орлиънс. Градът се слави с популярната зона, наречена „The Tango Beld“, където старият аржентински танц се конкурира с множеството други влияния, вплетени в джаза. В детството си Луи е заварил най-силните години на разцвет в този район, обикаляйки местните кабарета, барове, зали за танци и театри. По онова време районът е най-доброто място за нощен живот в цялата околност и дава хляб на много джаз музиканти. Неговата популярност надхвърля и тази на „Back O Town“ - друг квартал, намиращ се съвсем близо до „The Tango Beld“, където пък израства Луис Армстронг. През целия си живот Луи Прима ще ползва мотиви и вдъхновения от Ню Орлиънс, за да обогатява своето музикално присъствие по най-различни сцени.
„Музикална история“, еп.4 - „Diana“ на Paul Anka
С излизането си през 1956 година песента вече получава отдавна желаното признание. Тя достига номер едно в класациите на Белгия, Нидерландия и Норвегия. През февруари 1958 година тя достига и до 25-то място в британския чарт за сингли. Учудващо е колко много последователи има песента в Германия, а също и в много източноевропейски страни. Това може да проличи и в многобройните кавъри, правени на най-различни езици, включително и на български.
Българският текст е дело на Развигор Попов. Първоначално той предлага за одобрение почти буквален превод на оригинала, но той е отхвърлен. Младият тогава и начинаещ текстописец е посъветван да го редактира спрямо модата и вътре да има герои на социалистическия труд. Развигор решава да се пошегува с това престараване да се следва правата линия и написва текст, подиграващ социалистическия труд. Но никой от ръководните фактори не усеща шегата и той е одобрен за изпълнение в радио, телевизия и в концерти.
Още две версии се справят доста добре в европейските класации. Първата е на Ралф Бендикс, която стига до седма позиция в Западна Германия, а другата – на Дийн Мартин - става седма в английската класация за сингли през 1960 година, подобрявайки дори версията на Прима.
Не бива да се учудваме, че и Дийн Мартин прави свой вариант на парчето. Неговият баща, Гаетано, е роден в Южна Италия, а майка му - Анджела е също наполовина италианка. Рожденото му име е Дино Пол Крочети, а до предучилищна възраст знае само италиански. Английски учи чак в училище, а съучениците му постоянно го подиграват, че не умее да го говори. Когато се мести от родното Охайо в Ню Йорк, той се именува Дино Мартини и започва музикалните си изяви под това име. Дийн повлиява на доста певци от онзи период, като даже някои критици казват, че Елвис Пресли е също под неговото влияние, когато пее „Love Me Tender“. Мартин решава да включи „Buona Sera“ в своя важен албум „This Is Dean Martin“ от 1958 година, където присъстват и други италиански и испански мелодии. Но Мартин пее италиански песни и от по-ранни години, като сред тях е и популярната му версия на „Mambo Italiano“ от 1955 година.
И Луи Прима има интересен живот. Също като Елвис Пресли, той се проявява и в киното, където участва в единадесет филма. Той успява да бие Бил Хейли по брой съпруги, като има цели пет, макар от тях да има само общо шест деца. Също така, за разлика от рокендрол легендата, която оправдава алкохолизма си с измислен от него тумор в мозъка, на Луи Прима наистина му откриват такъв тумор. След тригодишни опити за лечение, музикантът умира в родния си Ню Орлиънс на 67 години. „Buona Sera“ не е най-популярната в богатото му творчество. Доста по-известна става „I Wanna Be Like You“ от ролята на Луи във филма „Книга за джунглата“ на „Уолт Дисни“ от 1967 г.
Луи също така дава нова популярност на едно старо парче, наречено „Just A Gigolo“.
В по-късно интервю Тери, вече вдовица, казва, че когато чуе Луи да пее „Buona Sera“, става много емоционална и си припомня за онези години, в които се е запознала с любовта на живота си в кабинета на певеца.
Карл Сигман живее до 91 години. За съжаление, къщата на един от синовете му - Майкъл, където се е съхранявал целия архив на Карл, изгаря при пожар и нищо не е спасено, включително стотици песни, непубликувани дотогава. Но интересът към творчеството на Карл Сигман убеждава неговите потомци, че следите, оставени от него в музиката, са незаличими и трайни. А „Buona Sera“ ще остане важна част от това наследство.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
