Днес ще проследим пътя на композицията - от създаването до утвърждаването й като джаз стандарт.
„Музикална история“, еп.1: „Очи чорние“ на Луис Армстронг
Всичко започва през 1926 година, когато големият композитор от еврейски произход Джордж Гершуин (George Gershwin) прочита романа „Порги“ на Дюбос Хейуърд (DuBose Heyward), излязъл предната година. Някои източници твърдят, че вдъхновението е дошло през следващата 1927 година, когато Гершуин е гледал пиеса по романа, поставена от Дороти, съпругата на Хейуърд. Още тогава той се свързва с Хейуърд и му предлага заедно да създадат нова опера. Минават седем години преди Гершуин да се върне към тази своя идея. Много му се иска чрез изразните средства на своето време да даде нов прочит на африканската музика. Интересувал се е много и от музиката на цветнокожите от югоизточните щати. Целта му е операта да наподоби африканска традиционна музика, за да стигне и до белите.
Музикална история еп. 6: Jerry Lee Lewis
„Porgy and Bess“ е написана през зимата на 1933 срещу 1934 година. Автор на либретото е Хейуърд, като съавтор е и Айра Гершуин, брат на Джордж.
Първоначално операта е изпълнена в Бостън на 20 септември 1935 година, а след това е представена в Ню Йорк на 10 октомври. Гершуин работи над аранжиментите почти две години и е много доволен. Но е изненадан от реакциите. Цялата музика е разположена на 700 страници, а операта е дълга четири часа. Голямата продължителност и сложността на оркестрациите стават и причина за критики. Критиците пишат още, че Гершуин неумело съчетава класическо с ново изкуство. Но по-страшната критика идва от тогавашните лидери на гражданските движения на цветнокожите. Те заклеймяват операта като расистка и твърдят, че е писана такава, каквато бялата публика иска да я види. Гершуин спори с Дюк Елингтън и с много други свои съвременници, че просто е искал да улови тяхната култура, техния светоглед, да изобрази танците и настроението на афроамериканците, суеверията им, религиозния им плам. Но в очите на цветнокожите Гершуин и Хейуърд са двама бели, които се опитват да представят тях като нецивилизовани диваци. Всеки нов опит да се представи операта в голям театър през 40-те е посрещан с бурен отпор от радетелите за равноправие. Дори и Пол Робисън отказва да поеме ролята на Порги. Но с времето цветнокожите свикват с операта. Даже Дюк Елингтън изпълнява „Summertime“, показвайки доколко силата на музиката надхвърля дискусиите за расизма в САЩ. Чак в средата на 50-те Америка ще се върне към тази музика, за да й даде нов живот.
„Музикална история“, еп.5: „Buona Sera“ на Louis Prima
Последното нещо, което може да се каже за Гершуин, е, че съзнателно е бил расист. Той пръв въвежда в операта изцяло цветнокож състав именно за премиерата на „Порги и Бес“. Дотогава не само, че е рядкост да видиш на сцена човек с друг цвят на кожата освен бял, но даже още има случаи, в които белите играят с очернени лица, за да изобразят цветнокожи. Гершуин иска да вижда на сцената онези, за които операта разказва. Според него няма нужда бели да имитират маниерите на черните, защото това винаги е изкуствено, особено в популярните тогава менестрели. Той говори, че е бил вдъхновен от духа на цветнокожите и е искал да го улови и да го предаде нататък, като един автентичен американски принос в класическата музика. Но спорът за това що е расизъм е доста сложен за американците и това е нормално в ситуация, в която тяхната култура не би била същата без своето многообразие.
„Музикална история“, еп.4 - „Diana“ на Paul Anka
Действието се развива в афроамериканско гето в Чарлстън. Ако трябва да опростим сюжета до едно изречение, главният герой е сакат просяк, който се стреми да спаси млада жена от нейния любовник бандит и от дилъра, от който тя се снабдява с наркотици.
Първата ария в първата сцена на операта е именно „Summertime“. Тя е и първата вокална песен след началната увертюра. В нея младата Клара пее приспивна песен на своето бебе, докато Джасб Браун свири на пиано в горещата лятна вечер в град Катфиш Роу - въображаемо селище в Чарлстън, Южна Каролина. Гершуин и Хейуърд се опитват да влязат в атмосферата, в диалекта на местните, да пресъздадат цялостен реалистичен образ за този район. Братята Гершуин дори прекарват известно време в родния на Хейуърд Чарлстън и изследват местните общности, попивайки от техния начин на живот.
„Музикална история“, еп.3 - „Love Me Tender“
Мелодията се чува три пъти в продължение на цялата опера. А популярният автор на текстове за мюзикъли - Стивън Сонтхайм казва, че текстът на „Summertime“ е най-въздействащият в цялата история на музикалния театър.
Гершуин търси фрагмент за приспивна песен. И чудейки се какво да използва, той се спира, забележете, на стара украинска народна песен, наречена „Ой ходить сон коло вікон“. Това не бива да ви учудва, тъй като баща му, Моше Гершовиц, е син на украински евреи от Одеса. Но нещата не свършват дотук. Има и още една мелодия, която вдъхновява както „Summertime“, така и други части от операта. Това е афроамериканската традиционна песен „Sometimes I Feel Like A Motherless Child“, най-популярна в изпълнение на Пол Робисън. Без да оспорваме гения на Гершуин, все пак ще вметнем, че песента е била популярна в района на Чарлстън, а ритмиката на текста на Хейуърд отчасти следва тази на текста на „Summertime“.
Гершуин избира откъс от „Summertime“ и за сцена с игра на зарове. Мелодията по особен начин въздейства, показвайки променливия късмет на играчите, на които ту им върви, ту - не..
А за автора на текста Хейуърд пък се знае, че за написването му се вдъхновява от друга приспивна песен, този път от американския южняшки фолклор. Нейният първи официален запис е от 1956 година на Bob Gibson. В негово изпълнение се казва „Bahaman Lullaby“, иначе е по-известна като „All My Trials“.
„Музикална история“, еп.2 „Rock Around The Clock“
Първата версия на „Summertime“ е от 19 юли 1935 година. В ролята на Клара е Аби Мичъл, а пианист и диригент е самият Гершуин. Разбира се, има и по-късни версии, създадени още докато Гершуин е жив. А версията от музикалния филм по „Porgy and Bess“ от 1959 г. става една от стоте най-популярни мелодии в киното. Изпълнява я Лоли Джийн Норман. По аранжиментите на музиката във филма работи и вече познатият на някои от вас - Кен Дарби.
Никой не може да каже колко са кавърите на „Summertime“. Ако вярваме на книгата за рекорди на Гинес, през 2017 година песента има 67 591 официални и неофициални записа дотогава. Не би било учудващо от този момент до днес да са се закръглили на седемдесет хиляди. И тъкмо защото е желана от толкова огромен брой артисти по целия свят, ще посветим отделен епизод на многообразието от варианти, в които е позната повече от девет десетилетия.
„Нотна стойност“, еп. 27: „Sing, Sing, Sing“ - химнът на суинг ерата
През 1959 година двама цветнокожи музиканти, Луис Армстронг и Ела Фицджералд, също решават да почетат великия Гершуин, издавайки през април съвместен албум със заглавие „Porgy and Bess“. Той е третото им съвместно творение за лейбъла „Verve Records“ и в него има избрани откъси от операта на Гершуин. Аранжиментите за симфоничен оркестър са на Ръсел Гарсия, който се е занимавал с тази музика и преди. Няма да изреждам целия оркестър, но вътре свирят единадесет цигулари, четирима виолисти, трима виолончелисти, трима тромпетисти плюс Луис, четирима тромбонисти, двама пианисти и по един на валдхорна, китара, контрабас и барабани. Общо трийсет и двама души. Както е обичайно за това време, записите са правени почти две години преди издаването, като първите са на 18-ти и 19 август 1957 година в Лос Анджелис. Забавянето на изданието е по една проста търговска причина. В джаз средите са знаели, че се готви мащабен музикален филм по „Порги и Бес“. И за да се улови вълната, през 1959 година се издават десетки плочи с музика от тази опера. Когато филмът върви, и плочите се продават, независимо, че не са със записи от актьорския състав на филма. Албумът на Луис и Ела е високо оценен, продава десетки милиони копия, а през 2001 година получава награда „Грами“ за специални постижения в музиката. Темата за „Summertime“ оставаме отворена до някой следващ епизод.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
