Натоварена откъм новини седмица, както във вътрешен, така и в международен план. Започваме отвън навътре:
В сряда Европейският парламент прие първия закон за свободата на медиите, слага ли това край на бартерната сделка „пари срещу медиен комфорт”? Изказването е на преподавателя по медийно право Нели Огнянова в ефира на Дарик. Определено ще бъде интересно да наблюдаваме как ще се прилага регламентът и ще промени ли практиките в медийната среда у нас. А тя, като всяка една друг сфера тук, страда от тежки пороци. Днес всички говорят за зависимостите между съдебната и изпълнителната власт, но неотдавна темата за политическите връзки в медиите беше също толкова актуална. И както един шеф на най-големия телевизионен нюзрум излезе от медиите и влезе в политиката неотдавна, така и един отстранен след купища скандали главен прокурор стартира активна политическа кампания и днес стои настрана от скандалите в Темида.
И докато сме на съдебно-медийна тема, вчера шефката на Софийската градска прокуратура отказа да се яви на изслушване в комисията, която парламентът създаде за скандала с Мартин Божанов Нотариуса. Причината, която Илияна Кирилова посочи писмено е, че не може да коментира разследването заради следствената тайна. След като сложим фактите на масата: показания за натиск над магистрати; връзки на магистрати с криминално проявени търговци на влияние; магистрати, които са членували в таен клуб; магистрати, които продължават да работят в съдебната система докато са разследвани от свои колеги магистрати за служебни престъпления. Оставаме ли с впечатление, че не следствената тайна е конкретната причината Илияна Кирилова да не се яви вчера на изслушване в парламента? Но това не е всичко. Има един силен момент от писмото, с което градският прокурор на София аргументира неявяването си, а именно, че тя вече дала интервю по темата, тъй като “прокуратурата вярва, че българската журналистика е тази, която стига най-бързо до българските граждани". Интересно ми е да преброим колко интервюта е дала Илияна Кирилова откакто работи като прокурор. Или това е новата отворена стратегия на държавното обвинение. Да питаме депутатите от комисията за Нотариуса?
Рязък завой към две социални теми. Първата е тежка, срамна и болна. И е свързана с мерките за закрила над жертвите на домашен тормоз. Разговорът се води доста активно в последните години и е основно насочен към жените-жертви на мъже-насилници. Случаят, който провокира отново темата не е различен. Различното е само това, че го видяхме през очите на детето в стаята. Детето, което снима как баща му пребива майка му, блъскайки я в касата на вратата. Този клип беше заснет в Бобов дол, България през 2024 г. и публикуван във Фейсбук. Как реагираме като общество? Как реагираме като социална система? Как реагираме като педагози, като родители, като заобикаляща среда, като приятели на това семейство. Или като непознатите от долния етаж, които чуват всяка вечер викове за помощ, но не реагират, защото не е тяхна работа да се месят в живота на другите.
Да, по някои теми сме пасивни, нереагиращи, недоумяващи и неадекватни. По други обаче, например тези с бежанците, които ни крадат помощите, задяват ни жените и ни развалят спокойствието, е, там знаем какво е положението. “Овча купел не иска бежанци” е положението. А общинарите, които мъчно си избраха председател след месеци отчаяни опити и тъкмо започнаха работа, дебатират ли дебатират по темата. Чакаме създаването на поредните ефективни работни групи, които да измислят гениално решение как хората в София да получат заслуженото спокойствие да пребивават в град "без мургави брадясали чужденци от арабски произход" и в същото време България да отговаря на международните спогодби за предоставяне на хуманитарен статут на бягащите от война. Успокоителното е, че страната ни все още не е дестинация, в която някой нероден тук иска да остане задълго.
И последно - патриарх Неофит си отиде, напусна земния свят, а в Църквата вече се усеща напрежение от предстоящото ново. А политиците, които не могат да се разберат как да управляват, се възползваха от момента на смирение, за да получат няколко дни преднина. Власт и вяра. Така приключи тази седмица.
