Хиляди осиновени деца у нас търсят биологичния си произход. Сред най-честите причини за това са притеснения от кръвосмешение и генетично предавани болести. Често разкриването на произхода отнема месеци, дори години, като невинаги съдът се произнася положително.

Заради законовата безизходица, много от осиновените прибягват до услугите на частни детективи или до тематично създадени групи в социалните мрежи. Промени в нормативната уредба предвиждат улесняване на този процес.

Хиляди човешки животи и съдби – някои се пресичат случайно, а други целенасочено. Стотици осиновени всекидневно издирват биологичните си родители, най-често те са притиснати от обстоятелствата – здравословни проблеми при тях или децата им, или риск от кръвосмешение.

В помощ на тази борба идват дългоочаквани законови промени в Семейния кодекс. През новия парламентарен сезон се очаква новите текстове да минат на второ четене, като с тях достъпът до информацията за произхода на осиновените ще бъде улеснен. Сега съдът предоставя такава информация само на осиновения или осиновителите.  

Адвокат Жанета Бюйлекова има дългогодишна практика в подобни дела, като определя промените като твърде закъснели. 

"Това, което ще се промени сега, е да се премахне необходимостта да се доказват важни обстоятелства - този текст отпада. Разширява се кръгът от лицата, които имат това право - освен осиновените, техните наследници, съпрузи да имат право да предявят такъв иск, защото има немалко случаи, в които осиновените деца са починали", обясни адв. Бюйлекова. 

А улесняването на получаване на информация няма да означава свободното ѝ предоставяне, посочи адвокатът. освен това, често, по думите ѝ, съдът разглежда субективно важните обстоятелства.

Тя уточни, че който е тръгнал да търси произхода си, рано или късно, по един или друг начин открива корените си. Честно търсенето става по ръба на закона.  

Осиновените прибягват до услугите на частни детективи, като в повечето случаи става дума за измами, а след като стигнат до никъде, отново се обръщат към адвокатите.

Законопроектът цели още и намаляване на възможностите за разсиновяване. "Рядко са тези производства, но ги има. Аз лично съм участвала в такова производство, в което след бракоразводен процес бащата е осъден на издръжка, и за да не плаща издръжка, предяви иск за разсиновяване на момчето. То не знаеше, че е осиновено, разбра го по този начин", обясни адвокат Бюйлекова. 

В практиката си адвокатът се сблъсква с всякакви куризони случаи – основено момче търси брат си, оказва се, че и двамата живеят в Кипър, или дете и биологичната му майка, които живеят в близки градове в Германия.

Бюйлекова споделя, че често в биологичните родители има страх от обвинения при разкриването на истината.

Бюлейкова изтъкна, че осиновените не искат нищо от биологичните си родители, а просто истината за това откъде произхождат, но понякога дори и в семейството им е трудно да кажат, че търсят произхода си.

А според психолозите истината не трябва да се крие от децата, чрез притчи и приказки в най-ранна детска възраст е редно да започне да се обяснява.

Психологът Величка Дошева споделя, че никога не е криела от детето си, че е осиновено. По думите ѝ осиновените хора на несъзнателно ниво знаят, че са преживели травма и имат своите подозрения.

Дошева заяви, че предстоящото приемане на окончателните изменения в Семейния кодекс са победа. Тя също уточни, че оторизирани страни ще извършват посредническа дейност, включително в случай, че биологичните родители са починали. По думите ѝ е потребност на всеки човек да знае произхода си.

От две години Цвети Байрактарова се опитва да узнае произхода си.  В момента е на 52 години, като има 3 деца. На първа инстанция съдът ѝ отказва.

Цвети никога не е живяла в лъжа – знае името, което ѝ е дадено при раждането, както и моминското име на биологичната ѝ майка.

Мотивът ѝ в търсенето е страхът децата ѝ да не срещнат свои биологични роднини и без да знаят да започнат връзка. Сред причините е и здравословното ѝ състояние.

На всички, които са се обръщали към нея, изтъквайки това, че е осиновена, Цвети отговаря – „аз не съм изоставена, аз съм пожелана”.

Търсене предприемат и много от биологичните родители. Такъв е случая на Гергана, не споменаваме истинското ѝ име. Оставила е детето си под натиска на семейството си. Забременява малка – на 16 години. Сама и без подкрепа - предпоставките за взетото тежко решение. Съпругът ѝ знае за миналото ѝ и го приема. Имат две деца.

През годините, Гергана разказва, че е търсила първородния си син в очите на всяко друго дете. По думите на Гергана биологичните родители няма как да открият децата си, тъй като не разполагат с информация къде отиват те.

След като не може да се обърне към закона, решава да се присъедини към група във „Фейсбук”. Публикува данните на първородния си син.  По-късно и момчето започва търсене в групата. Разпознавайки информацията, Гергана решава да му пише.

Синът ѝ е на около 40 години, а преди 6 научава, че е осиновен.

За да потвърдят това, което вече тя усеща, е трябвало да бъде даден препис на делото със съгласието на осиновителя. Когато всичко е потвърдено, Гергана разкрива истината и пред другите си деца.

Тенденцията през последните години е положителна. Все по-малко деца биват изоставени. Цветанка Бахчеванджиева от Агенция закрила на детето, уточни, че през първите 6 месеца на тази година вписаните деца в регистъра за осиновяване са 944.

За първото полугодие на 2023 г. желаещите да осиновят дете са 1755.  Данните показват още, че през 2021 г. са основни 361 деца, през миналата година техният брой е 372, а за първите 6 месеца на година децата, които са осиновени са 178.

Бахчеванджиева уточни, че кандидат осиновителите имат собствена преценка и желание за това какво дете да осиновят. Тя благодари на всички осиновители, отворили сърцата и живота си за децата, лишени от родителска грижа.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedInФейсбук, TikTok и Инстаграм