Политологът проф. Румяна Коларова  бе специален гост в „Седмицата на Дарик“, за да коментира актуалните вътрешнополитически теми от изминалата седмица, част от които са сътресенията около управлението на страната и кабинета „Желязков“, гневната реч на Бойко Борисов и посланието за преформатиране на властта, както и готовност на Делян Пеевски да се включи в управлението на страната. "Не му отива на Румен Радев да реагира така", заяви Коларова в ефира на Дарик.

„Разбира се, че никой от нас не може да каже какво ще се случи, но заявката, че няма да има смяна на министри в кабинета означава, че по някакъв начин ще се регламентира влиянието, което Делян Пеевски има върху правителството през парламентарното мнозинство. Не мога да се ангажирам, че това ще бъде решението, но това е най-вероятният ход, до който ще се стигне. Тази реакция на Бойко Борисов касае непубличните начини, по които Пеевски консумира власт. Въпросът е кой колко власт консумира и кой колко отговорност носи – това бе послание на драматичните послания на Бойко Борисов. По правилата на политиката тези вътрешнополитически събрания не би трябвало да бъдат публични, но публикуването на монолога на Борисов едно към едно не е само към партийните активисти, а преди всичко към партньорите във властта. Посланието бе ясно – консумирането на власт и носеното отговорност не е пропорционално. Съобщението бе, че ГЕРБ носи най-голяма отговорност, а консумира най-малко власт. Няма политическа криза, има политическа драма. Вече внимателно трябва да наблюдаваме и оценяваме дали ще има промяна по начина, по който се консумира власт“, заяви проф. Румяна Коларова.

„Тук внимателно трябва трезво да оценяваме, защото една част от опозицията със силно публично присъствие твърди, че Пеевски консумира цялата власт, както и президента Румен Радев, а това не му прави чест. Там раздразнението е от двете страни. Има неприлично комуникиране. На президента не му отива, докато за Пеевски всичко отива, защото поведението на партиите в този парламент са без ограничения. Така се получи в последните два парламента. Истината е, че Делян Пеевски не може да има пълната власт. Второто и по-важно е колко от тази власт Пеевски има предварително още преди да се формира този парламент извън изпълнителната власт“, каза още тя.

„Основното твърдение е, че Пеевски тотално контролира съдебната власт. Мрежата от зависимости, фасадата на които е Пеевски. Тази власт е налице много преди да се проведат последните парламентарни избори. Тази власт е от години. Заради това трябва много ясно да разграничим какви са границите, в които може да се търси промяна на влиянието в консумирането на власт. Ако се търсят граници, съдебната реформа не е по силите на така конструираното парламентарно мнозинство и коалиционно конфигурация, която е на малцинство. Те нямат и обикновено мнозинство без Пеевски, а за съдебната система трябва и квалифицирано мнозинство. Там разпределението на силите е тотално извън възможностите на Борисов и коалиционните партньори. Това, което може да се промени са решенията с единиците на МВР шефове, областни управители и регионалните структури на образованието, на НЗОК, на пенсионна система, социални помощи и др. Там назначенията се взимат от изпълнителната власт – това подлежи на евентуално преразглеждане. Големият проблем е, че никога не е било публично колко Пеевски има влияние там. Най-публично е присъствието на хора от партията на Пеевски в парламентарните структури. Тук ще има обсъждане и коментар“, коментира проф. Коларова.

„В ефективно действащите европейски парламенти опозицията също има силно присъствие в ключовите комисии. Не знам доколко може това да стане в този силно поляризиран кабинет. Освен на Пеевски, такива позиции може да се дадат и на „Продължаваме Промяната“. Има две стратегии – едната е да се предложат на опозицията унизителни председателски комисии, другата е да се дадат една или две позиции председателски във важни комисии. Това беше по време на правителството на патриотите и ГЕРБ, тогава БСП и ДПС имаха важни комисии. Очаквам и това е логично да се дадат ключови комисии. Големият въпрос са областните управители и позициите в административните регионални структури“, анализира политологът.

„Стратегията на Пеевски е, че той не допуска да поставя условия на управляващите, когато става дума за проевропейски и антикорупционни неща. Той няма да допусне ситуация, в която „Продължаваме Промяната“ да имат възможността да подкрепят прореформистко решение в парламента, което той да блокира. Всичко опира да онова влияние, което Пеевски има на второ ниво в изпълнителната власт“, заяви Коларова.

„При ПП-ДБ е типично, че като се изработи една теза и тя се чува навсякъде. В момент на затруднение човек от ПП-ДБ повтаря едно след друго изречение, което е опорка, защото му се задава труден въпрос, който не знае как да отговори. ПП-ДБ са си в правото да говорят това. Сигурно стратегията си работи за техните избиратели, но това са оценки, които нямат общо с институционалната логика, те говорят едно и също – фасадна демокрация, фасадна държава и др.“, коментира политологът.

„Министър-председателят в България има изключителна власт, но когато злоупотребиш, можеш да бъдеш отстранен. Кирил Петков злоупотреби и бе свален с вот на недоверие. Злоупотребата на президента с абсолютната власт, която имаше по време на служебните кабинети доведе до там, че му бе отнета тази функция. Това с президента бе тоталитарен режим. Президентът назначаваше своята администрация като министри и министър-председател. Президентът тогава тотално доминираше. Т.нар. баланси на властта се загубиха тогава. В момента засилването на правомощията на парламента спрямо президента компенсират тази ситуация, която бе създадена, че президентът да назначава службите тогава, когато няма парламентарна власт и мнозинство. Абсолютно не съм съгласна, че в България няма демокрация. Има демократичен механизъм за санкциониране“, заяви тя.

„На Бойко Борисов много му се иска да премиер и той мисли като министър-председател. Всеки бивш министър-председател до края на живота си мисли като такъв. Наблюдавала съм Иван Костов и до ден днешен той мисли като министър-председател. Внимателно наблюдавам и позицията на Симеон Сакскобургготски, въпреки че той бе напълно различен министър-председател спрямо Костов. Аналогично и при Сергей Станишев. То е естествено. По същия начин Бойко Борисов мисли като добър министър-председател. Петър Стоянов също мисли като президент, защото беше добър президент. В някаква степен и Георги Първанов имаше същия проблем. При президентът Желев беше също голям президент. Той също имаше проблем, че искаше да представлява всички бивши членове на СДС от 90-те години. Докато излезе от политиката, Борисов ще мисли за политиката като министър-председател, като той не е спирал да мисли като партиен лидер. Същото важи за Костов и Станишев“, каза Коларова.

„Не мисля, че Бойко Борисов в момента може да бъде премиер. Много се коментира, а може би това е единственият реалистичен вариант, ако Пеевски влезе с министри, то Борисов да е министър-председател, за да покаже, че доминира над Пеевски. Това е един от неговите приоритети за публично присъствие. Борисов не би се поставил в позицията, в която бе Сергей Станишев при управлението му и да взима решения заедно със Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. За Борисов това би било унизително, защото при Сергей Станишев ставаше дума за бивш монарх и бивш премиер на България.“

„Бойко Борисов заяви, че това правителство съществува заради ГЕРБ, който е мандатоносител. Той заяви още, че ГЕРБ може да сложи край на кабинета. Борисов показа, че не е готов на отстъпки и показа, че не е човекът, който да уйдисва на другите“, смята проф. Коларова.

„Делян Пеевски да стане председател на социалната парламентарна комисия, защото нали работи за хората“, коментира тя.

„Наталия Киселова е публично активна и това до голяма степен е последица от някои публични гафове, които тя прави. Със сигурност, някои публични гафове доведоха дотам, че с други публични прояви да трябва да компенсира критики, които има. Като сравним публичното присъствие на Киселова спрямо президента, мисля, че тя по-скромно присъства на такъв тип изяви. Президентът, на каквото и да се появи, темата е правителството, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Все пак Наталия Киселова говори и по темата на събитието, на която присъства. По-скоро тя се стреми да трупа популярност, отколкото публични активи. Позицията председател на парламента е ключова и може ГЕРБ да търси промяна на тежестта сред коалиционните партньори. Въпросът е какво ще се случи с депутатите на БСП, защото те може да не участват по време на гласуването за нов председател на парламента, ако се стигне до оставка на Киселова. Не мисля, че БСП ще гласува. Те няма да гласуват за оставка на Киселова, но тя ще мине и с гласовете на опозицията. Можем да стигнем до ситуация, в която ще имаме кабинет и парламентарно мнозинство и няма да има председател на Народното събрание, а да има ротация между зам.-председателите на парламента. Всичко е възможно. Без БСП може да се махне Наталия Киселова, но не ми се вярва това мнозинство, което ще махне Киселова да гласува за новия председател на парламента“, заяви Румяна Коларова пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на политологът проф. Румяна Коларова в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!