Близкият изток – активен вулкан, който през определени периоди от време изригва. В основата стои Израелската държава и въпросът за нейното съществуване като цяло. Сега вулканът отново изригна и всички се опитват да разберат защо и от какво.
Преди вече близо година - на 7 октомври 2023 г., паравоенната палестинска организация „Хамас“ започна една от най-мащабните си атаки срещу Израел, която доведе до хиляди убити цивилни и взимането на над 100 заложници от страна на терористичната групировка. Израел обяви състояние на война за пръв път от 50 години.
През тези 12 месеца обаче, друга организация се оказа главен герой в разиграващия се кървав филм в региона – а именно „Хизбула“. Шиитската ливанска организация, финансирана и подкрепяна от Иран, засили атаките срещу Израел. Тел Авив обаче премина в офанзива в началото на есента и удари врага силно и където най-много боли. С прецизна, високотехнологична операция, бяха ударени членове на групировката, като бяха взривени стотици пейджъри и уоки-токита, използвани от бойците в Ливан. Малко по-късно, в края на септември, беше убит и лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала, ликвидирани бяха и много от хората, близки до него.
Кога започва всичко
Конфликтът между Израел и „Хизбула“ датира от десетилетия, когато в края на 70-те и началото на 80-те години Тел Авив два пъти нахлува в Ливан след атаки, идващи от групировки, разположени в южната част на страната. Действията на Израел се приемат като опит за окупация на нови мюсюлмански територии и малките фракции се обединяват в организация, наречена „Хизбула“. Целта е да се унищожи еврейската държава. Следват години на затишие, но само привидно. Членовете на партизанското формирование се обучават и спонсорират от Иран. Макар и „Хизбула“ да е ливанска организация, парите и оръжията идват от Техеран. Групировката е шиитска – едното от двете крила на исляма, и именно тази религиозна връзка Иран използва, за да поддържа влиянието си в редовете на бойците.
През 2006 г. „Хизбула“ отвлича двама израелски войници, напрежението ескалира и избухва 34-дневна война. Израел е изтласкан от Ливан, а шиитите излизат като победители. Оръжията обаче не се оставят, а Западът обвинява „Хизбула“ за редица терористични атентати срещу евреи по света (такъв е случаят и с бомбата на летището в Сарафово у нас през 2012 г., за която обаче групировката не пое отговорност макар и нашите служби да обявиха, че именно те са извършили зверския акт).
САЩ и ЕС определят организацията като прокси на Техеран, но Брюксел категоризира само военното ѝ крило като терористично, за разлика от Щатите, които смятат за такова и политическото крило. „Хизбула“ играе ключова роля в живота на ливанците, като политическата структура участва активно в живота на цивилното население. За това и анализаторите винаги подчертават, че влиянието на „Хизбула“ не може и да се сравнява с това на „Хамас“.
Пипалата на октопода
Тесните връзки между Иран и групировката проличаха особено видимо след убийството на Хасан Насрала. В Техеран беше обявен 5-дневен национален траур, а върховният лидер аятолах Али Хаменей беше набързо скрит, заради опасения, че се готви и неговото ликвидиране. Ислямската република реагира и особено остро след покушението на ръководителя на „Хамас“ Исмаил Хания в столицата Техеран.
Иран обаче има цяла плеяда от съюзнически тежковъоръжени милиции в Близкия изток - така наречената „Ос на съпротивата“. Освен „Хизбула“, на разположение са хутите в Йемен, както и многобройни групировки в Сирия и Ирак. Иран би могъл да поиска от тези групи да засилят нападенията си срещу Израел и американските бази в региона. И трите групировки са част от широка мрежа от подкрепяни от Иран въоръжени групировки, действащи в страни от Близкия изток. Те се противопоставят на Израел и САЩ, въпреки че степента на влияние на Иран върху тях не е ясна.
Вашингтон твърди, че координацията се контролира от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран и неговата задгранична част - Ал Кудс. И двете са определени от САЩ като терористични организации, както и редица регионални въоръжени групи. От началото на войната в Ивицата Газа през октомври групировките драстично засилиха нападенията си срещу Израел, американските сили и други свързани цели, с което според тях демонстрират солидарността си с палестинците.
Руската връзка
Още от средата на миналия век Москва прави всичко по силите си, за да задържи Иран в сферата си на влияние в Близкия изток. Именно СССР е един от основните помагачи за извършването на Иранската революция през 1979 г., след която страната вече не е монархия, а начело застава върховен лидер, който е над президента (днес това е аятолах Али Хаменей). Религията се превръща в основна движеща и определяща сила в Иран.
Към днешна дата отношенията по оста Москва-Техеран продължават да са топли. Ислямската република е открит партньор на Китай, Русия и Северна Корея. Партньорските държави на Иран редовно осъждат израелските действия, както пък Техеран подкрепя открито Русия във войната срещу Украйна.
Неминуемо няма как да не се постави ситуацията в Близкия изток в по-широк контекст и да не се зададат логични въпроси относно това кой има интерес в дадена ситуация и какъв е този интерес.
Борбата за надмощие в региона се промени и коренно през последните години, след като Китай даде заявка да се превърне в медиатор – роля, отстъпена от САЩ, който като че ли се оттегли дипломатически, а и физически, от редица държави в Близкия изток.
Тук идва въпросът – до колко Русия подпомага „Оста на съпротивата“ и как съюзниците Москва и Техеран ще реагират на сериозния удар, който Тел Авив нанесе на „Хизбула“.
