Черният петък отдавна не е празник на изгодните сделки, а по-скоро демонстрация на това колко лесно можем да бъдем подведени от шум, ярки надписи и агресивна реклама. Всяка година наблюдавам как хората се хвърлят в „голямото пазаруване“, а всъщност най-шумните оферти са просто умело поднесена илюзия. Честно казано, вече започвам да гледам на този ден не като на възможност, а като на поредния маркетингов капан, в който доброволно влизаме.
Не мога да се отърва от усещането, че Черният петък е превърнат в театър. Един ден уж е, после става седмица, после месец… Търговците така удобно разтягат „празника“, че той губи смисъл. По витрините се появяват „невиждани“ предложения, но в повечето случаи зад тях стои едно и също стока, която не е помръднала от месеци, просто облечена в нов етикет. Това не е намаление, а опит да ни убедят, че е моментът да купим нещо, което до вчера дори не ни е хрумнало.
Най-абсурдното е, че точно на Черния петък хората най-много купуват неща, които не са им нужни. Телефони, които няма да използват пълноценно. Уреди, които имат аналог вкъщи. Дрехи, които никога няма да облекат. Количките се пълнят импулсивно, сякаш самото действие дава някакво усещане за победа. А всъщност победа има, но тя рядко е на страната на клиента.
Черният петък създава фалшиво чувство за спешност. Ако не купиш сега, сякаш нещо ще изпуснеш. Търговците разчитат точно на това че паниката върши повече работа от всяка реклама. Вместо да си зададем простия въпрос „Нуждая ли се от това?“, ние се поддаваме на най-стария трик в маркетинга: „Вземи го, докато го има“.
Да, има покупки, които човек може да обмисли предварително. Понякога е разумно да се възползваме от по-добра цена, но за мен истинската стойност се крие в спокойствието да не се оставяш да бъдеш бутан, побутван и манипулиран. В идеята да не участваш в масовата истерия, когато виждаш колко празна е всъщност.
Моето мнение е просто: Черният петък у нас се е превърнал в шумна рекламна кампания, която печели основно от нашата доверчивост. Най-смислената „покупка“, която можем да направим, е да си запазим критичното мислене. Понякога най-добрият избор е просто да не купуваме нищо.
