Новият френски премиер Франсоа Байру е изправен днес пред първото си голямо изпитание, като парламентът гласува два вота на недоверие, срещу държавния бюджет и закона за социалното осигуряване. Предложенията са внесени от крайнолявата Непокорна Франция. Точно същият сценарий свали правителството на предишния премиер Мишел Барние само след три месеца на поста. Този път обаче се очаква правителството на Байру да оцелее - поне засега.

Заради политическата криза във Франция след последните парламентарни избори страната досега се управляваше на основата на миналогодишния бюджет. В понеделник премиерът Франсоа Байру най-после представи новия бюджет за 2025 г., както и закона за социалното осигуряване. Но поради липса на каквото и да е мнозинство в парламента, Байру бе принуден, както и предшественика си Мишел Барние, да използва член от Конституцията, който позволява закони да се приемат без парламентарен вот. Това моментално предизвика внасянето на два вота на недоверие, които се гласуват в момента.

Този път обаче вносителят, крайнолявата Непокорна Франция, разчита само на подкрепата на комунистите и еколозите. Социалистите, които досега бяха част от обединението на левите сили, обявиха, че този път няма да гласуват вота на недоверие, а същото се очакваше и от крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен.

За разлика от предшественика си на премиерския пост, който напразно се опита да задоволи исканията на Марин льо Пен, Франсоа Байру избра различна стратегия, като заложи на здравия разум и управленския опит на социалистите и се опита да ги изтръгне от отровната прегръдка на крайнолявата Непокорна Франция. 

Задачата приличаше на това да се намери квадратурата на кръга. Франция страда от огромен бюджетен дефицит - над 6% за миналата година и дълг от над 110% от БНП, състояние, което започваше сериозно да подкопава икономическата стабилност на страната. Тоест от една страна се налагаха драстични съкращения, но от друга страна социалистите искаха да се правят нови и нови разходи.

В приетия в понеделник вариант се постигна компромис, според който в бюджета дефицитът е сведен до 5.4%. “Тази година държавата прави най-голямото съкращение на разходите си от 25 години насам”, заяви министърката на бюджета Амели дьо Моншален. Този процент остава по-висок от желаното, но позволява да се дадат някои важни отстъпки на социалистите, свързани главно с повече разходи в образованието, здравеопазването и отвъдморските територии.

Никоя от политическите сили не е доволна от бюджета. Но в крайна сметка и в умерената левица, и в Националния сбор преодоля съзнанието, че страната не може да продължи да функционира по този начин, и че в един момент политическата отговорност носи повече дивиденти от предизвикването на постоянен хаос и безпътица. Но разделенията между политическите сили остават дълбоки, амбициите за следващите избори силни и това не гарантира, че във всеки един момент разпокъсаният парламент няма да роди мнозинства по целесъобразност, които да тласнат страната в неизвестна посока.

Автор: Бони Теофилова, кореспондент във Франция