Ранното гласуване преди официалната дата на изборите за президент в САЩ (5 ноември) вече е в ход в щата Небраска, където бях последните два дни.
Небраска е републикански щат, който беше спечелен от Тръмп на последните два избора — през 2016 и през 2020 година. Разликата при гласуването в този щат, както вече стана дума в тези репортажи от сърцето на Америка е, че не всички електорални гласове от щата (общо пет на брой) отиват за спечелилия най-много гласове, а един от тях (този на гласуващите в град Омаха) може да отиде за друг кандидат. Накратко — повечето хора в Небраска може да гласуват за Тръмп, но той няма да спечели пет гласа, ако загуби Омаха. Така четири гласа ще отидат за Тръмп и един за Харис. И — колкото и да е странно — този глас може да направи Харис президент.
От днес започва ранното гласуване в щата. За разлика от други места, тук не е необходимо да бъде представено извинение защо гласоподавателите няма да имат възможност да гласуват на 5 ноември. Важно условие е гласуващите да са изпратили бюлетината си до 25 октомври. Също така в Небраска е възможно и гласуването лично на определени избирателни секции от 7 октомври до 4 ноември.
Това помага избирателната активност да се увеличи, предпазва от струпване пред секциите в изборния ден. Все неща, които няма как да се случат в България.
Вчера пътувах от Омаха, Небраска за Южна Дакота, без да имам точна позиция къде ще нощувам. Първоначалният вариант е Суикс Фолс, който местните наричат Су Фолс, около 200-хиляден град на границата на щата. Тъй като винаги натискам бутон “avoid highways” на навигацията, винаги минавам по малки пътища, шофирането отнема малко повече, а и често спирам из малките градчета, за да видя какво се случва (или какво не се случва в тях).
Всъщност спирам почти непрекъснато. На едно място учат младежи да стрелят по движеща се цел. На друго място има фермерски пазар. На трето бейбзол тренировка.
Понякога се вдъхновявам от малки градчета като Фримонт, който стана популярен преди 15-ина години с това, че забрани чрез референдум на нелегални имигранти да бъдат наемани за работа в града. Реката Плат минава през него и в покрайнините му са красивите езера, където неделният семеен следобед преминава в каране на джетове, игра на плажен волейбол и барбекю на открито. Но опцията “avoid highways” дава застрашителни резултати и времето напредва. Друг път избирам просто случайно населено място, само защото името му е интересно.
Небраска бавно-бавно започва да се превръща в любим щат, така както беше преди четири години, които ви разказвах какво се случва в Уайоминг.
Спомних си, че търсих три книги в Омаха, написани за Небраска, които не успях да открия, дори и в антикварни книжарници, макар да са популярни. Въпросната антикварна книжарницата в Омаха, където книгите бяха организирани по теми и автори, чудесно заредена, ме отведе до онова странно място в Омаха, което съчетаваше кафе-църква-книжарница в едно и някак беше странно по три. Млад господин обясняваше на чаша кафе, че търси пътя в живота, а докато разказваше в подробности за това, аз осъзнах, че моят път тези дни е да заобикалям магистралите, което продължавам да правя с увереност.
От Фримонт се запътих към малко влизане в щата Айова, просто ей така, за да разгледам, а оттам обратно към Южна Дакота.
Преди това обаче съвсем случайно попаднах в малкото градче Оукланд, осеяно с шведски знамена и дървени кончета, в търсене на отворен ресторант в неделя следобед (такъв няма). Градът беше позамрял в 31-градусовата следобедна жега. В земеделското градче с 1200 жители, занимаващи се основно с отглеждане на добитък, преработка на фураж и дребна търговия, се бяха погрижили почти навсякъде да има достатъчно на брой знаци, които подчертават шведската история на мястото. През втората половина на 19 мек шведите са сред най-големите групи, емигрирали в Небраска в търсене на своята “американска мечта”.
Но стига толкова отклонение от пътя, време е за Суикс Фолс. Или Су Фолс, вие избирате.
Търсенето на моята “американска мечта” всъщност минава през желанието ми за добри фотографии и интересни разкази, които да публикувам на darik.bg и да разказвам по Дарик. И тъй като краймагистралните градчета са оазис на прави улици, къщи с подкосена трева и пощенски кутии отпред, решавам да си запазя нощувка точно в такава къща — с голям гараж, голямо канапе, голям телевизор, да си поръчам храна от някой крайпътен ресторант и да се потопя в американската действителност.
Както си му е реда, това не се случва по план — къщата, която искам да резервирам е взета под носа ми, остава една друга наблизо, запазвам я, тя пък се оказва със странен вход. Получавам ключ, който отваря не моята врата, а съседната, където вече живеят хора и съвсем се обърквам. След няколко разменени съобщения, решавам да се отдам на традиционен хотел. По американски.
Време е за подробно изследване на Южна Дакота. Стига толкова крайпътни експерименти.
Ранното гласуваме в Южна Дакота протича от 20 септември и продължава до 4 ноември, ден преди изборите. Подобно на Небраска, тук също се случва по пощата или в определени за това станции.
Очаквайте още репортажи тук и всяка сутрин в 07:10 сутринта по Дарик радио в предаването “Дарик кафе”.
Този текст е част от поредицата от репортажи, с която ще ви разказваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори. Очаквайте репортажите на Константин Вълков от Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следите на darik.bg и в сутрешния ни блок “Дарик Кафе”, сме нарекли условно “Фарго”, защото част от местата, за които ви разказваме, са именно локациите, където е сниман филма преди 30 години.
