Д-р Никола Колев е специалист съдов хирург във Военномедицинска академия (ВМА). Интересите му са в областта на минимално инвазивните и хибридни техники в съдовата хирургия, оперативното и ендоваскуларното лечение при патология на сънните артерии и при заболявания на аортата. Д-р Колев и д-р Тодор Самарджиев са част от организационния комитет на научния форум “Дни на аортата”, който се проведе между 14 до 16 февруари във ВМА и събра светила в аортната хирургия. Освен лекционната част, участниците във форума имаха възможност да наблюдават на живо високоспециализирани оперативни процедури, извършени лично от организаторите на събитието. С д-р Никола Колев разговаряме минути след завършване на първата операция, демонстрирана по време на научната конференция.
Д-р Колев, каква интервенция извършихте непосредствено преди това интервю?
Току-що приключихме първия случай на живо по програмата на “Дни на аортата”, София. Това беше един комплексен, илиачен случай. Това е хълбочната артерия, която представляваше доста голям проблем за пациентката, която лекувахме. Преди около два месеца при нея по повод разкъсана абдоминална аортна аневризма извършихме фенестрирана техника ендографт и успяхме да излезем от острото състояние. На контролния скенер се установи, че една от вътрешните илиачни артерии създава т.нар. “ендолик”, т.е. връща кръв към аневризмата и трябваше просто да я отделим от директния кръвоток, който върви през протезата с т.нар. изграждане на “краче на протезата”.
Всичко това безкръвно ли се извършва или комбинирано?
Абсолютно безкръвно. В конкретния случай използвахме т.нар. “затварящи устройства”, които затварят съдовия достъп и пациентът няма и разрез.
Това ли е революцията в световен мащаб?
Революцията си има свои критерии, революцията е много точна и при пациенти, които са показали условия за подобно нещо, абсолютно това е най-добрият вариант. Това са пациенти, при които имаме доста придружаващи заболявания или предишни интервенции на коремната или гръдната кухина.
Операция, излъчвана на живо по време на форума и извършена от д-р Никола Колев в една от операционните зали на ВМА/снимка: ВМА, пресцентър
Да отворим една скоба - какво е аортна аневризма?
Аортна аневризма е разширение на аортата, случващо се от хронично възпаление на стената, предизвикано от атеросклерозата. На най-народен език, ако карате автомобил, това е като да ви излезе цицина на гумата. Това е най-слабото място на аортата и най-голям е рискът тя да се скъса.
Проблем ли е диагностиката?
Не, по никакъв начин. Стига да мислим в дадената посока, диагностиката е изключително лесна. Извършва се една компютърно-томографска аортография, която ни дава данни откъде започва процесът, къде свършва и какъв е рискът от разкъсване.
Мултидисциплинарна ли е практиката?
Абсолютно. Много тясно колаборираме с другите специалности. В западната практика има т.нар. аортен борд, който е създаден от кардиохирурзи, съдови хирурзи, кардиолози, рентгенолози, всички хора, които се занимават активно с диагностика и лечение на въпросните заболявания.
Може ли такъв борд да се ситуира и в практиката у нас?
Убеден съм, че можем, но имаме нужда от достатъчна добра организация и достатъчно добро показно. В момента тече лекцията на председателя на Световната аортна организация проф. Мартин Черни, който представя най-новите ръководства в областта на лечението на аортните заблявания. Тук има хора от неговия екип, които представят доклади и показват техния опит. Имаме предложения с тяхна помощ да създадем една добра аортна програма в България.
Достъпът ли е предизвикателството?
Мисля че имаме достатъчно специалисти, които просто трябва да бъдат достатъчно добре обучени и да владеят абсолютно всички методи за лечение на заболяванията на аортата.
По отношение на апаратурата как стоят нещата?
Има какво да се желае, но засега покриваме минимума, който ни е нужен, за да работим. Случаят на живо беше извършен с т.нар. “фюжън система”, която много улеснява работата. Тя предава на живо предварително направеното изследване “КТ аортография” и ни показва с точност местата, където имаме разклонения на аортата.
Предизвикателството е да се обедини всичко това в един център ли?
Много сме далеч от централизация на здравеопазването. Ние се стремим точно към обратното - децентрализация, така че да могат абсолютно всички пациенти, които имат нужда, да получат въпросната медицинска услуга. Убеден съм, че скоро това ще бъде факт.
