Автори
Димитър Панев

Димитър Панев

След толкова много визитки дойде време да направя и своята. Роден съм някъде през април 1989-а в града на трамваите. Казвам някъде, защото според лятното часово време съм на седми, според зимното - на шести. Та по паспорт съм на седми, но звездите ми говорят за шести.

Едно от последните чеда на социалистическа България. Може би това е породило у мен любовта ми към музиката на 20-и век, както и старите български филми. За Дарик? Беше една безсънна августовска вечер през лятото на 2010-а. Тогава потънал в размисли не спях… Трябваше да избирам - дали да осъществя детската си мечта и да бъда за месец в сърцето на едно радио. Или да се отдам на най-голямата си страст и любов - морето. Едното изключваше другото.

Казах си, „какво пък, морето няма да ми се разсърди заради едно мое отсъствие, а пък и всеки ден градушки, градушки…”.

И, наистина, морето не ми се разсърди, че не съм отишъл да го видя. Не можа да ми прости обаче едно - че вече не е най-голямата ми любов.

Още от автора

Виж още

Най-ново

Плевен е домакин на Международното триенале „Духът на акварела“

преди 5 часа

България и Румъния се договориха за трети мост над река Дунав

26.09.2022

Македонците освиркаха химна на България преди мача на националните отбори (видео)

26.09.2022

Още един опитен играч влиза в баскетболния Спартак - Плевен

26.09.2022

Тайните на средновековната медицина показаха в Епископската базилика на Филипопол

26.09.2022

Юпитер е рекордно близо до Земята за първи път от 59 години

26.09.2022
Всички

От мрежата