Димитър Панев
След толкова много визитки дойде време да направя и своята. Роден съм някъде през април 1989-а в града на трамваите. Казвам някъде, защото според лятното часово време съм на седми, според зимното - на шести. Та по паспорт съм на седми, но звездите ми говорят за шести.
Едно от последните чеда на социалистическа България. Може би това е породило у мен любовта ми към музиката на 20-и век, както и старите български филми. За Дарик? Беше една безсънна августовска вечер през лятото на 2010-а. Тогава потънал в размисли не спях… Трябваше да избирам - дали да осъществя детската си мечта и да бъда за месец в сърцето на едно радио. Или да се отдам на най-голямата си страст и любов - морето. Едното изключваше другото.
Казах си, „какво пък, морето няма да ми се разсърди заради едно мое отсъствие, а пък и всеки ден градушки, градушки…”.
И, наистина, морето не ми се разсърди, че не съм отишъл да го видя. Не можа да ми прости обаче едно - че вече не е най-голямата ми любов.
