Д-р Стоян Кондов е специалист по ендоваскуларно лечение от катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Университетския кардиологичен център, Фрайбург, Германия. Д-р Кондов взе участие в научния форум “Дни на аортата”, който се проведе между 14 до 16 февруари във Военномедицинска академия и събра светила в аортната хирургия.
Върху какво акцентира форумът “Дни на аортата”, освен че говори много за мултидисциплинарност?
Аортата беше дефинирана като орган в новите препоръки за лечение на аортата от Европейската асоциация. Самият факт, че в България се организира такова събитие, което е високоспециализирано и събира всички специалности, говори за важността на процеса и на проблема, който ние адресираме. Аз съм много щастлив да бъда част от първото издание на този форум, защото професионално работя във Фрайбург, но душата ми е в България.
Какво промени дефинирането на аортата като орган?
В първите части на научната сесия се говореше доста за промените в Здравната каса, свързани с доплащане на протези от пациенти. Първо трябва да се промени това, че аортната медицина е много модерен процес, който търпи динамично развитие и съответно изисква средства. Аз съм сигурен, че тези средства могат да бъдат осигурени, защото все пак става въпрос за живота на българските пациенти. Всички тези интервенции и операции бяха строго индивидуални, без голямо количество на научни доказателства. Това, което промениха препоръките е, че вече има посока, към която всички да вървим заедно. Аортата е “царицата” на сърдечно-съдовата хирургия, тъй като е изключително трудна и комплексна за терапия и това не може да се осъществи само от един вид специалност - съдов или сърдечно-съдов хирург. Изискват се допълнително съдови, кардиолози ангиолози, които заедно да обединят своите усилия в терапията на този орган.
По време на форума беше излъчена на живо операция, извършена от един от организаторите на “Дни на аортата” д-р Никола Колев
Виждаме, че нещата се случват много бързо, вече се практикуват безкръвни, ендоваскуларни методи. Какви се предизвикателствата пред аортната хирургия?
В България има нужда от аортен регистър, където всички пациенти да бъдат вкарани със своята медицинска история и да бъдат проследявани, защото терапията на аортното заболяване не се свързва с една интервенция и операция, а продължава цял живот. Тъй като аортата преминава от гръдния кош, през стомаха и стига до малкия таз. Ендоваскуларните и безкръвни процедури са изключително напреднали, но има групи от пациенти, особено между 30-60 г. за които се знае, че тези ендоваскуларни процедури предизвикват голямо количество на реинтервенции след това и затова се предпочита класическата хирургия. И въпреки това и в класическата хирургия има методи, с които да може чрез хибридни операции да се осъществи максимално добър резултат, който да даде перспектива за максимално коректна реинтервенция.
Ако сверим компасите за развитието на тази медицина у нас и в Европа, от Вашата гледна точка, имаме ли основание да се гордеем?
Абсолютно! Мога да кажа, че диагностиката е най-важният градивен камък на тези процедури. Тъй като без диагностика и логистика, това няма как да се случи. След като пристигнах в България за форума, имах много сериозна дискусия относно логистиката и диагностиката и как се осъществява. Доколкото разбирам в България няма програми за проследяване на пациентите, те не се реимбурсират от НЗОК, което трябва да бъде променено, защото аортните заболявания са заболявания, които изискват изключително коректна диагностика, която да бъде осъществявана в специализирани аортни центрове.
В заключение предизвикателства пред нас са здравна култура и финансиране на по-добра диагностика?
Да, точно така.
