Проф. Кузман Гиров е началник на Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинската академия (ВМА). Той взе участие в научния форум “Дни на аортата”, който се проведе между 14 до 16 февруари във ВМА и събра светила в аортната хирургия. Мащабното събитие е организирано от д-р Тодор Самарджиев и д-р Никола Колев.
Снимка: Научният форум “Дни на аортата”/ ВМА
Настоящият форум е уникален за страната, но ако трябва да “сверим часовниците” с Европа, що се отнася до съдова хирургия, можем ли да бъдем горди?
Да, защото проследихме историята на сърдечно-съдовата и съдовата хирургия, която е започнала във Военна болница през 1955 г. - първата сърдечна операция е правена тук. Проследихме социално във времето как са се развивали нещата в моята презентация. Тези модерни методи за лечение на аортните аневризми бяха въведени тук за първи път през 2005 г. от проф. Краси Иванчев, българин, който работи в Швеция. Оттам нататък следваше един дълъг период на опити да убедим НЗОК, че тези материали, които са изключително скъпи, трябва да бъдат реинбурсирани от Касата и през последните десетина години нещата вървят сравнително гладко. През последните три-четири години вече се въвеждат едни нови методи т.нар “модифицирани съдови протези”, които по време на операцията се скроява протезата и тя дава възможност да се покриват много по-големи частици от аортата. Утвърдиха се няколко такива центъра, единият от тях е във Военна болница, има в “Света София”, в Националната кардиологична болница, в “Сърце и мозък”. Това са общо взето центровете, в които се решават и най-сложните случаи. Обичаме да се сравняваме с европейците. В света в момента има доста чужденци, които излагат техния опит. Ние сме догонващи както се казва, но им дишаме във врата. Почти сме изравнени с тях. Тук се работи на европейско, а в някои неща и на световно ниво. Всички тези неща, които се правят там се правят тук. Разбира се, ние сме малка страна и имаме много по-малък опит. Едно е да работиш в една страна от 50 милиона, друго е в нашата страна, но постепенно опитът се набира. Това се работи предимно от едни млади хирурзи, които от различните центрове, когато е необходимо, се събират на едно място и работят заедно. Това, което много рядко се случва.
Снимка: Проф. Кузман Гиров и Димитър Панев/ ВМА
Това ли е мултидисциплинарността за която говорим?
Мултидисциплинарно, да. Значи тук са необходими ренгенолози, необходими са анестезиолози, които трябва да дават анестезия часове наред. Има включително и инженери, които трябва да бъдат непрекъснато под ръка, тъй като техниката е доста сложна. Един комплекс от специалисти и хирурзите са върха на скалпела, както винаги, но трябва да се даде дължимото на тези, които осигуряват тяхната работа.
Снимка: Научният форум “Дни на аортата”/ ВМА
Когато говорим за диагностика, кое е най-голямото предизвикателство? Вероятно здравната култура се е повишила значително за последните години, но имаме ли да извървим още път към информираност?
Преди минути вървя една лекция на един български хирург и тя беше коментирана от един български професор, който работи в Германия от 20 години. Той каза, че има много голяма разлика в тежестта на случаите, които се оперират и това е поради липсата на профилактика в нашата страна. Ние не обичаме да ходим на лекар и случаите обикновено се хващат, когато са много напреднали, а въпросът се решава с едно ходене при личния лекар, който може да насрочи една ехокардиография да се направи и да се види в какво състояние е не само сърцето, а и аортните съдове.
