Голяма част от партиите избягват да се назовават като такива и предпочитат класификации като платформа и движение. Това беше една от констатациите, които Атанас Радев, гост във втория епизод на подкаста на darik.bg "Кръгла маса с Антони Герасимов", даде в контекста на разговора за политическата грамотност и рефередумната демокрация.
Председателят на Студентския клуб на политолога: Речите на политиците са като ситком
Радев е млад политолог, бивш председател на Студентския клуб на политолога към Софийския университет, чиято експертиза е ангажирана с вътрешна политика, качество на демокрацията и младежки политики.
В първата част на подкаста Радев и Герасимов обсъдиха някои ключови фактори, при които пряката демокрация работи. Дадената за основа от Антони теоретична постановка за когнитивните преки пътища, които гласоподавателите избират, за да подкрепят или отхвърлят дадена тема, насочи разговора към липсата на ясна идеологическа основа, върху която да стъпват партиите.
В този контекст гостът обясни, че партиите би следвало да са дълбоко вкоренени в обществото и да следят импулсите в него, на основата на които да задвижват процеси като референдума. Настоящите референдуми са точно обратното - това са импулси на партиите, които се спускат към обществото, обясни гостът. Ако имаше интерес към тези теми, то той щеше да окаже влияние върху изборните резултати, а това не се вижда към момента, допълни той.
Играта “искал, но не успял” преди изборите, или защо крахът на парламента е победа за всички
Другият важен фактор, който е обвързан с качеството на референдумната демокрация, който посочи Герасимов, бе медийната среда и нейното влияние за вземане на решения. Според него изместването на медиите като важен фактор за формиране на политическото мнение, в посока социалните мрежи, създава предпоставки за опасни неинформирани решения. Според него, когато всеки се е превърнал в медия, ехото в социалните мрежи замърсява драстично информационната среда и създава рискове, пред които тепърва демокрациите ще се изправят. Това води до загуба на естествените когнитивни преки пътища и трансформиране на политическата информация в крайна и елементарна пропаганда.
Каква е разликата между парламентарна република и президентска република
Разговорът продължи в анализ на настоящата политическа ситуация и предстоящите предсрочни избори за Народно събрание. Радев видя задълбочаващата се икономическа криза и невъзможността да се приеме бюджет на страната като ключов фактор, който може да бъде импулс за гражданска енергия, която да окаже натиск върху политическия елит да направи консенсус и да се сформира правителство. Според младия политолог предстоящият парламент ще бъде разделен на блоков принцип, при който от едната страна ще бъдат “Продължаваме промяната” и ДБ, а от другата - ГЕРБ и ДПС. "Възраждане" бяха класифицирани като неутрален играч, който само наблюдава, а БСП бяха посочени като предполагаемия “златен пръст”, който ще реши дали и какво правителство да има.
“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?
Реденето на партийните листи може да бъде истинска месомелачка, констатира Антони Герасимов по отношение на евентуалното бъдето общо явяване на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" на предстоящите парламентарни избори. Атанас Радев пък видя именно в този процес възможност за реализация и култивиране на онзи консенсусен тип демокрация, от който има нужда България.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
