Беше вторник сутринта. У нас беше следобед. 11-и септември 2001 г. Споменът е жив и от двете страни на Океана. За онези, които го видяха на живо и го гледаха по телевизията – особено ярко, за по-младите магията на кадъра го направи такова. Едва ли има човек, който не знае какво стана онзи вторник. Но да припомним...
Какво се случи?
Четири самолета, летящи над източната част на САЩ, са завзети едновременно от малки екипи похитители - камикадзета. След това те са използвани като гигантски управляеми ракети, които се разбиват в знакови сгради в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.
Два самолета се удариха в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Първият удари Северната кула в 08:46 ч. местно време. Вторият се блъсна в Южната кула в 09:03 ч. Сградите се подпалват, като хората на горните етажи остават в капан, а градът се обвива в дим. За по-малко от два часа двете 110-етажни кули се срутиха в огромни облаци прах.
Снимка: Разрушенията в Ню Йорк след атаката, Getty Images
В 09:37 ч. третият самолет се врязва в западната част на Пентагона - гигантската щабквартира на американската армия, намираща се в непосредствена близост до столицата на страната Вашингтон. Четвъртият самолет се разбива в поле в Пенсилвания в 10:03 ч., след като пътниците се отбраняват. Смята се, че похитителите са искали да атакуват сградата на Капитолия във Вашингтон.
Загинаха повече от 3 хиляди души, десетки хиляди загубиха близки, роднини и приятели. Най-малката жертва е двегодишната Кристин Лий Хансън, която загива в един от самолетите заедно с родителите си Питър и Сю. Най-възрастният е 82-годишният Робърт Нортън, който е бил в друг самолет със съпругата си Жаклин на път за сватба.
При удара на първия самолет в кулите са се намирали около 17 400 души. Никой не е оцелял над зоната на удара в Северната кула, но 18 души са успели да избягат от етажите над зоната на удара в Южната кула. Сред жертвите са граждани на 77 различни държави.
Хиляди хора са били ранени или по-късно са развили заболявания, свързани с атаките, включително пожарникари, които са работили сред токсични отломки.
Кои бяха похитителите и как отговори Буш
Ислямистка екстремистка мрежа, наречена Ал Кайда, планира нападенията от Афганистан. Ръководена от Осама бин Ладен, Ал Кайда обвинява САЩ и техните съюзници за конфликтите в мюсюлманския свят.
Деветнадесет души извършват отвличанията, като работят в три екипа от по пет души и един от четирима (в самолета, който се разбива в Пенсилвания).
Във всяка група е имало човек, който е преминал обучение за пилот. То е било проведено в летателни училища в самите САЩ. Петнадесет от похитителите са били саудитци като самия Бин Ладен. Двама са от Обединените арабски емирства, един е от Египет и един от Ливан.
Снимка: Разрушенията в Ню Йорк след атаката, Getty Images
По-малко от месец след атаките президентът републиканец Джордж Буш-младши ръководи инвазията в Афганистан, подкрепена от международна коалиция, за да изкорени Ал Кайда и да издири Бин Ладен. Въпреки това едва през 2011 г. американските войски най-накрая откриват и убиват Бин Ладен в съседен Пакистан.
Предполагаемият организатор на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед е арестуван в Пакистан през 2003 г. В продължение на години той е държан под стража в американския затвор в Гуантанамо, без да бъде съден, но сега той и други двама заговорници са сключили споразумения за признаване на вина в замяна на избягване на смъртно наказание. Ал Кайда все още съществува. Тя е най-силна в Африка на юг от Сахара, но дори и сега има членове в Афганистан.
САЩ и мюсюлманският свят днес
23 години по-късно обещанието на американците „We will never forget” (бел.ред. Никога няма да забравим) звучи някак беззъбо. САЩ постепенно започнаха да се изтеглят от Близкия изток, да създават вакуум, който други играчи опитват да запълнят, включително Китай, Русия и Турция. Хегемонията на Вашингтон в района изглежда мъглява, някак далечна.
Самото американско общество не дава такъв здрав гръб на своите политици да действат в Близкия изток, какъвто даваше през 2002 година и инвазията на Буш. Тогава одобрението за мисията в Афганистан беше осезаемо, докато днес виждаме друго. Масови про-палестински протести и критики към администрацията на Джо Байдън за съюзничеството с Нетаняху на фона на продължаващата вече 11 месеца война в Ивицата Газа.
Снимка: Ню Йорк след атаката, Getty Images
На този фон кандидатът за Белия дом Камала Харис заяви, че доставките на оръжие няма да спрат. Другият кандидат за Овалния кабинет – Доналд Тръмп, е още по-щедър, когато става дума за Биби (бел.ред. Бенямин Нетаняху). При всички случаи израелският премиер тръпне да разбере с кой ще трябва да си говори вече – Тръмп или Харис, но поводи за сериозни притеснения едва ли има.
Какво обаче провокира САЩ да понижат глас в региона? Старите спорове между САЩ и Иран, като например събитията от иранската революция през 1979 г., продължават да засенчват отношенията между двете страни. Многобройните прояви на взаимно недоверие и агресивни дискурси се илюстрират от споровете около иранската ядрена програма, особено гръмки по време на мандата на Тръмп.
Трябва да се подчертае дебело, че след края на Студената война хегемонистичният ред на Съединените щати се сблъска с променящ се глобален пейзаж, белязан от възхода на икономиките на БРИКС, най-вече на Китай. Тази промяна предизвика преоценка на динамиката на световната власт, като САЩ са изправени пред конкуренцията на нововъзникващите сили в различни области, включително икономика, геополитика и технологии.
Възходът на Китай като медиатор в Близкия изток предостави на САЩ както възможности, така и предизвикателства.
Макар че САЩ остават могъща сила в международните отношения, да се съобразят с интересите и перспективите на нарастващите сили вече е наложително.
