Казват, че едва десет процента е видимата част на един айсберг, останалите 90 процента са скрити в тъмните морски дълбини. Досущ като дипломатическия занаят - колкото по-надълбоко се гмуркате, толкова по невидимо и неразбираемо става всичко.

Онзи ден американският посланик в Южна Африка Рьобен Бриджъти за малко насочи прожекторите към тъмните 90 процента. И именно заради това изявлението му е толкова невероятно. По всеки смисъл на дипломацията, обвиненията, че Южна Африка води аморална външна политика и помага на Русия във войната срещу Украйна, е същински демарш — протест на дипломат срещу страната-домакин.

Радев: Дали заявката на Мария Габриел е плод на внезапен катарзис, или на определен интерес?

Нищо ново, ще кажете. Демаршът съществува откакто съществува дипломацията и винаги се е използвал в случаите, когато обичайните дипломатически средства не помагат за решаване на определен казус. Особеното в случая е, че посланик Бриджъти направи изявлението си пред прожекторите на медиите, демек — над повърхността на водата, вместо на достатъчно тиха и тъмна дълбочина. Нещо повече, не се посвени да го направи гръмко и на територията на самата държава, срещу която протестира.

Причината за гневната американска реакция е информация за кораба Lady R, който превозил в края на миналата година оръжие и муниции за Русия. Според твърденията руският товарен кораб е бил в Саймънс Таун между 6 и 8 декември миналата година, натоварен с боеприпаси и отпътувал за Русия, нарушавайки санкции, добрия тон и неутралната позиция на Южна Африка. Попитан до каква степен е сигурен, че тази информация е вярна, американският дипломат отвърна с достатъчно недипломатичната реплика, че би “заложил живота си за това”.

Снимка: Валентин Николов

Медиите гръмнаха, САЩ и ЕС настръхнаха, а българският президент Румен Радев кацна в южноафриканската столица точно в този момент за среща с президента на Южна Африка.

И стана още по-интересно.

Големият брат размаха пръст на Южна Африка

Самото изявление на Бриджъти, случило се почти в момента на кацане на Румен Радев, беше кинематографично добре издържано (не само, заради странните папийонки на Бриджъти, негова запазена марка, но и заради интересния си изказ) и макар висшият дипломат да мереше думите си, всичко бе някак ясно, точно и открито рязко: “Въоръжаването на Русия от Южна Африка с този кораб е фундаментално неприемливо”. И още: “Ще заложа живота си на точността на това предположение.”

Голямата шахматна дъска: САЩ искат съюзниците да се изправят срещу Китай

Естествено, още по-надълбоко в търсене на невидимите части на този дипломатически айсберг, откриваме и още американски гняв срещу Южна Африка. Съединените щати следват резолюциите, взети на изборната конференция на управляващата партия Африкански национален конгрес през декември миналата година, в която партията заяви, че САЩ са провокирали войната между Русия и Украйна. Бриджъти описа това като „възмутително, явно невярно и неточно.”

Цялото това вадене на показ не се случва достатъчно често в дипломацията, но тъй като винаги става дума и за пари, преди да навлезем още повече в дълбочината на случващото, за да разберем донякъде и българското присъствие в окото на бурята, е важно да знаем наистина нещо за глобалните финанси, а не само за размяната на остри реплики и теории на конспирациите. Дори да се спрем само на African Growth and Opportunity Act (Agoa), то това ще е достатъчно.

Agoa е знаков американски търговски закон, предназначен за увеличаване на търговията и инвестициите в африкански държави, осигуряващ безмитен достъп до 6500 изнасяни стоки. Конкретно за Южна Африка иде реч за достъп до 21 милиарда долара годишно. Както казаха в Претория — Южна Африка е малкото братче в този договор и ако страната стъпи накриво в отношенията си със САЩ, само тя ще пострада от прекратяването на договора. В момент, когато южноафриканският ранд е в критично положение.

Снимка: Валентин Николов

Въпросът, тогава, е само един. Финансов интерес. А допълнителният втори въпрос, част от теорията на конспирацията, засега недоказан от нищо, беше добавен от посещението на президента Румен Радев в страната точно в деня, в който избухна скандала с американския посланик. По ред на отговорите — всички се съмняват, че лоялността на партия Африкански национален конгрес към Студената война е по-силна и важна от очевидните икономически преимущества от партньорството на Южна Африка с американците. За конспиративните теории около визитата на Радев в Претория можем само да гадаем.

Защо Радев отива в Южна Африка точно сега?

В петък, 12 май, президентът Радев се срещна с южноафриканския си колега Сирил Рамапоса в официалната му резиденция в столицата Претория. След срещата Радев заяви: “България има амбицията да възстанови и активизира сътрудничеството си с Република Южна Африка, която е ключов фактор в международните отношения и на африканския континент. Затова допринасят както диалогът на най-високо равнище, така и засилването на комуникацията между отделните институции в изпълнителната власт.” Като част от официалното съобщение бе обявено още, че България би могла да се превърне в логистичен център за износа на Южна Африка към Европейския съюз. Отчетен е и 200-процентов ръст в икономическия обмен през 2022 година.

Дилма Русев оглавява банката на БРИКС

Посещението на Радев се случи в тежък момент за Рамапоса. От една страна, той е атакуван от САЩ, а от друга, вътрешната съпротива срещу него се засилва. Съвсем скоро може да се окаже, че почти всички ключови фигури в кабинета му напускат. В деня на посещението на Радев още един възлов съветник обяви, че няма да продължи да работи за президента Рамапоса, а независими източници на вестник Mail & Guardian казват, че “офисът се изпразва от ключови хора и те не са хора, за които можете да кажете, че напускат, защото имат по-добри предложения. Те са ключови политически лидери, от онези, на които просто не се позволява да напускат, а се правят опити да се подобри ситуацията и да останат.”

Не е ясно дали вътрешнополитическите раздори са свързани с външнополитическата позиция на Южна Африка, но е факт, че политическата класа е допълнително разтресена от американските обвинения.

В същият ден, в който президентът Радев посети Рамапоса и в който излезе информацията за напускащите от близкия кръг на южноафриканския президент, дойде и новината за проведен телефонен разговор между Путин и Рамапоса. Според изнесената от Кремъл транскрипция на телефонния разговор, Путин заявил, че никога не е отказвал дипломатическо решение на войната в Украйна, както и че подкрепя идеята африкански лидери да бъдат включени в разговорите за мирния процес за Украйна.

Разбира се, дефиницията за “мир” на Кремъл винаги е била различна от дефиницията за “мир” в цивилизования тълковен речник, но това е друга тема.

Важна подробност е, че телефонният разговор между Путин и Рамапоса се случва по молба на южноафриканската страна. Също важна подробност е, че по време на разговора Путин отново е настоял да достави безплатно руско зърно и торове на африкански страни.

Странната африканска любов към Русия, обяснена

За да разберете защо определени африкански страни все още гледат позитивно на Русия, е важно да знаете няколко неща. На гласуването в Обединените нации за осъждане на агресията над Украйна почти половината от въздържалите се бяха именно африкански страни. Някои от африканските страни имат изключително дълги връзки със Съветския съюз и сега с Русия, които рядко са икономически, а повече емоционални.

Във Варна откриха почетно консулство на ЮАР

Логичното обяснение е, че доставките на оръжие и муниции преди време, както и военното обучение тогава, помагали на африканските страни да се борят с господството на бялото малцинство и колониализма. Но колониалното минало не обяснява ситуацията, прекалено лесно е да се каже, че симпатиите към Русия са само и единствено на база неизбледняващия спомен от американската подкрепа на апартейд-режима.

Страна като Мали например, която напоследък си сътрудничи все по-често с военната групировка Вагнер, разчита именно на руснаците да се борят срещу ислямските фундаменталисти. В действителност се случва точно обратното и наемниците на руската частна армия буквално безчинстват на територията на страната. След изтеглянето на френския военен контингент, сега военната хунта в Мали разчита на около 1000 руски наемници. Разбира се, Мали гласува против декларацията на ООН за подкрепа на Украйна. Още седем африкански страни, сред които Сенегал и Танзания, въобще не гласуваха.

Но когато стане дума и за Южна Африка, водещата страна на африканския континент, ситуацията става по-сериозна. Не бива да се забравя, че само половин ден след като Русия нападна Украйна, руски правителствени представители и част от военния елит на Южна Африка се събра в резиденция в Претория за коктейл. Домакин тогава беше руският посланик, а сред гостите бе и южноафриканския министър на отбраната. Нито един от присъстващите не се извини след това или не намери за необходимо да обясни присъствието си часове след началото на войната. Още тогава се чуваха немалко изявления, свързани с “двойните стандарти” на Запада и прекомерната експанзия на НАТО на изток.

Разбира се, тогавашното логично обяснение беше, че част от африканските страни все още се управляват от партии, които са били активно подкрепяни от Москва по време на освободителните си движения и антиколониалната си борба. Съветското оръжие и муниции, биха казали по-възрастните в Южна Африка, Ангола и Зимбабве, помогнаха на редица освободителни движения. Разбира се, днес Русия максимално експлоатира тези военни връзки от миналото, но онова, което предстои да се случи този август в Южна Африка, би било начало на едно истинско геополитическо противопоставяне.

ЕС недоволен от отношенията между Русия и Южна Африка

Руският външен министър Сергей Лавров твърди, че е отхвърлил категорично предложение, направено му от южноафриканския му колега Наледи Пандор, президентът Владимир Путин да участва виртуално на предстоящата среща на групата държавни БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Външният министър Наледи Пандор бе тази, която посрещна президента Радев на летището в Йоханесбург вечерта на 11 май, а на следващия ден тя присъства и на откриване на изложбата "Българската подкрепа за борбата на южноафриканския народ срещу апартейда и социалната дискриминация", състояла се в Парка на свободата в южноафриканската столица Претория. Президентът Радев отбеляза, че изложбата разкрива дълбоките приятелски отношения между двете страни и подчерта, че българският народ винаги е бил съпричастен и състрадателен към потиснатите народи и етнически групи.

Ще стъпи ли Путин на южноафриканска земя и има ли кой да го арестува?

В медиите в Южна Африка беше обявено, че вътрешни източници, близки до президента Сирил Рамапоса, поставят външния министър Пандор като ключова фигура в решаването на евентуалното посещение на Путин в Южна Африка, което би поставило страната в окото на международната дипломатическа буря. Все още не е ясно как точно страната ще се справи със заповедта за арест на Международният наказателен съд на руския президент Владимир Путин. Само преди три седмици се случи конфузна ситуация, когато президентът Рамафоса обяви желанието на Южна Африка да се оттегли от Международния наказателен съд, но неговия офис след това коригира изказването. Основната причина за конфузията, разбира се, е Владимир Путин и срещата на върха на БРИКС през август тази година. Южна Африка е подписала основополагащия документ на МНС, Римският статут, и ще бъде задължена да се подчини на заповедта за арест на Путин.

Сергей Лавров ще посети Южна Африка следващия месец и се очаква да бъдат обсъдени няколко варианта, предоставени от страната-домакин. Вътрешни източници на южноафрикански журналисти подсказаха по време на посещението на президента Радев в страната, че Лавров няма да отстъпи от твърдата позиция на Русия, че Путин ще присъства на живо, а не чрез видео връзка. В Южна Африка припомниха и изявлението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, според когото заповедта за арест на практика означава, че има държави, които не са суверенни, както и че това е “немислимо, тъй като Русия е една от най-големите държави в света и една от най-големите ядрени сили.”

Путин наблюдава учение на руските ядрени войски

Недвусмислената заплаха се приема спорно в Претория. Близки до правителството източници там са обявили, че службите за сигурност вече работят по посещението на Путин през август. Някои от тях, запознати с детайли от предишното посещение на Лавров в Претория (през февруари тази година) твърдят, че посещението на Путин през август “не подлежи на обсъждане”.

БРИКС поставя началото на нов световен ред – маркетингов трик или нова реалност

Тази година Южна Африка председателства БРИКС, групата от страни със сериозно влияние в глобалната политика и икономика. Заедно петте страни имат около 41 процента от световното население, 26 процента от земната площ, 31 процента от глобалния брутен вътрешен продукт и 20 процента от световната търговия. За сравнение — познатият ви клуб Г-7 разполага с едва 10 процента от световното население.

В зависимост от разчета на данните, глобалният вътрешен продукт на двете формирования се движи в почти идентични рамки. Ако БРИКС се разшири, така както лека-полека се случва под една или друга форма, ако Мексико стане част от групата, както упорито се говори, това ще бъде не само директна конфронтация на съюза със САЩ, но и гаранция че през 2030 година страните-членки на БРИКС ще са отговорни за половината от глобалния брутен вътрешен продукт. Това ще допринесе за съществени глобални промени и ясно изразен сблъсък между Китай-Русия и САЩ-ЕС.

Председателството на Южна Африка идва в момент, когато привличането на нови страни в съюза БРИКС от континента Африка става все по-належащо, следователно — както вече стана ясно — голяма част от тях в добри връзки с Русия. Ако Южна Африка реши да избегне Римският статут на Международния наказателен съд, който установява четири основни международни престъпления (геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия), то е възможно, твърдят специалисти, държавни глави да имат дипломатически имунитет. Член 98 на Римския статут гласи, че Съдът не може да накара дадена държава да действа в нарушение на други международни споразумения, което идва да покаже, че предаването на лице от тази държава на Съда е много сложна операция.

Основният въпрос, който се дискутира във вътрешните кръгове на управляващата южноафриканска партия Африкански национален конгрес, е дали Путин може да втвърди позицията си спрямо Южна Африка. Страната играе много интересна роля в различните сфери на влияние и макар да е най-незначителният член на БРИКС, всъщност е водеща не само на африканския континент, участва в Г-20 и от 2001 година е канена в Г-8. Целият свят е толкова свързан и объркан, поради което едва ли е точно тълкуванието, че визитата на президента на България в Южна Африка съвпада неслучайно с атаките на САЩ срещу режима в най-влиятелната африканска страна. Самата Русия не може да си позволи да атакува Южна Африка, защото Южна Африка от своя страна може да гласува срещу Русия или в Съвета за сигурност на ООН или в Общото събрание. Към момента Южна Африка е единствената африканска страна в БРИКС — ако я изключат, какво следва?

Основният въпрос, който вълнуваше дипломатическите кръгове в Южна Африка и беше изразен гласно и негласно в тамошните медии и срещи с журналисти по време на визитата на президента Радев, беше какво е значението на репутацията в днешния объркан свят. Всички оценяват преразпределението на глобалните сили, огромният ръст на Китай, новите играчи, а в същото време си задават въпроса “каква точна репутация се опитва да запази Южна Африка?”.

Южна Африка отказва да конфискува яхтата на руски олигарх под санкции

Част от съжденията там вървят в посока, която не би се харесала на западноевропейците — там се питат дали да следват новите сили, дали да видят накъде духа вятъра или да останат в сферата на влияние на САЩ, което би могло да се нарече дори “стагнация”. Източни в южноафриканското външно министерство, представени в тамошните медии, заключават, че в крайна сметка “Южна Африка не може да диктува на Русия кой да представлява страната на срещата на БРИКС”.

Всичко това поставя президентът Радев също в сложна позиция, но засега — съдейки по изказванията му — единствено що се касае съвпадението като момент на работната визита в Претория. По оскъдната информация, която е представена от официалната южноафриканска страна, визитата на Радев в страна е със статут “работна”. Тя е двудневна, Радев е придружаван от съпругата си Десислава Радева, от вицепремиера по икономическите въпроси и министър на транспорта Христо Алексиев, както и от министъра на туризма Илин Димитров.

Придружаващата бизнес-делегация включваше представители на компании и организации с фокус върху нови технологии и финтех индустрията (които вече търгуват под една или друга форма със страната), отбранителната индустрия, автомобилна, селскостопанска и хранително-вкусова индустрия, на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, на Тракия икономическа зона, на Българската търговско-промишлена палата.

Къде е България в целия геополитически ребус?

Част от спекулациите с визитата на Радев в Южна Африка стигат до там, че страната ни би искала трайно да излезе от ЕС- и НАТО-орбитата и да стане член на БРИКС. Колкото и странно да е това, важно е да знаем кои страни формално или неформално са заявили желание да се присъединят към съюза. По последни данни от края на април тази година, това са Алжир, Аржентина, Бахрейн, Бангладеш, Беларус, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Мексико, Никарагуа, Нигерия, Пакистан, Саудитска арабия, Сенегал, Судан, Сирия, Тайланд, Тунис, Турция, Обединени арабски емирства, Уругвай, Венецуела и Зимбабве. Ако на срещата през август се стигне и до решение за въвеждане на единна световна валута, то това би поставило американският долар в интересна позиция.

Новият световен ред може и да се задава зад ъгъла, но засега е малко вероятно световната търговско-икономическа-иновативна-научна-културна доминация на западноевропейския свят да пострада. Първите пет страни, отчетени по индекса на “меката сила”, който на практика представя истинското влияние в съзнанието на хората, поставя САЩ на първо място, Великобритания на второ, Германия на трето, Китай на четвърто и Япония на пето място. В зависимост от източника и методологията, подреждането на глобалните влиятелни страни търпи промени, но във всяко едно САЩ продължава да бъде на първо място.

Междувременно, докато бушуват страстите около това дали Южна Африка ще приеме Путин и дали е подпомогнала въоръжаването на Русия, дойде и съобщение, че американският посланик в Претория се е извинил и е признал, че “е минал границата” с твърденията си, че руски кораб е изнесъл оръжия нелегално. Също така, милиардният договор, улесняващ търговията на Южна Африка със САЩ и други страни-членове на НАТО, изтича в края на 2024 година. Икономически погледнато, африканският ранд е на най-ниското си ниво за последните 22 години.

И колкото необяснимата любов към “колониалната освободителка” Русия да вирее тук-там и приказките за падението на западноевропейския свят да се увеличават с пълна сила, то не само търговията, но и цивилизационният избор засега са на страната на САЩ и Великобритания. Така или иначе, икономически погледнато, Южна Африка няма никакъв интерес да продава оръжия на Русия. Но има интерес да продължи да работи със САЩ. Димната завеса е по-скоро смешна тактика за привличане интереса към страна, постепенно изпадаща осезаемо от международния дневен ред. И дали Путин ще отиде в Претория или не, някои процеси се движат безвъзвратно и с пълна скорост. Каквото и да се случи, зелените хълмове на Африка си остават зелени. Пък дали ще са зелен(ск)и, това само времето ще покаже. Със сигурност обаче не са почервенели.

Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм