Сапуненият сериал на българската политика ни предлага щур нов сезон. И той изглежда, че е издържан в традициите подобно на прекомерно дългите сериали. В него вече всички герои са преминали през всевъзможни отношения — мразили са се, любили са се тайно, всеки с всекиго вече се е женил и развел или му предстои да се ожени и разведе.

Клетвите от предишните сезони са забравени, предателствата и обвиненията в поръчки за убийства и атентати са простени и каквото било-било. Новата коалиция е Борисов-Трифонов-Доган-БСП. Кой точно е лидер на Столетницата не се знае със сигурност, дори самите те не знаят.

Реакциите са смесени. Всички са наясно, че това не е красива и романтична любов, но изразяват облекчение, че няма да има избори през март. Доволни са дори и онези, дето останаха в опозиция. Ще гледат сеир и при неминуемите скандали и разпад на новата коалиция ще кажат “казахме ли ви?”.

Е, има и недоволни - учениците, защото можеше да имат още един неучебен понеделник, за да играят Fortnite, но уви.

Донякъде недоволен и поне на думи опозиция е и прочутият Пеевски. Още в началото на 51-ото Народно събрание той поиска нови избори. И въпреки че парламентарните партии обсъждаха поставянето му в т.нар. “Санитарен кордон” и дори председателският пост на Парламента за Наталия Киселова бе осигурен с подкрепата на декларацията на ПП-ДБ за изолирането му от властта от страна на ИТН и БСП, лидерът на Ново начало атакуваше президента Радев, че бил “мистър Кеш”.

Но напоследък е в затишие.

Да, изказва се от време на време, за да каже как само той мисли за хората, за народа и милее за малкия човек, докато другите всичките са крадци и негодници. Но думите му са толкова значими, колкото и този текст — николко, това е просто медиен шум без реални последствия за истинския свят.

Същевременно обаче съмненията, че Пеевски е оставен извън властта с формирането на кабинета Желязков, остават.

Демократична България, които до последно участваха в преговорите за ново правителство, твърдят, че от коалиционното споразумение липсват точно онези текстове, адресиращи влиянието на лидера на Ново начало в държавните институции и правосъдието. И затова не участват в новата сглобка.

Но ние нямаме особена причина да им вярваме. Та в предното редовно правителство те направиха поправки в Конституцията и редица инициативи рамо до рамо или скут в скут с Пеевски. ПП-ДБ прекараха половин година да обясняват, че работата с Пеевски е песен и виждат в него и Борисов партньор за дръзки антикорупционни реформи.

После той реши да ги свали на власт и да не позволи Калин Стоянов да се раздели с поста министър на вътрешните работи. И си наметна старата козина и риториката от безплатните книжки, които се издаваха с вестниците му, в които политически, икономически и идеологически опоненти бяха громени. И показа дори на най-големите оптимисти, че промяната с негово участие е невъзможна.

Дали обаче промяната ще е възможна и (уж) без негово участие?

Нормалното функциониране на държавата е базирано на законови рамки, разделение на властите, независимост и интегритет. И всички те са несъвместими с все още необяснимото донякъде като механизми влияние на Пеевски.

Дали той е ръководителят или е просто част от целия механизъм. Дали той не е върхът на един айсберг, който ще продължи да потапя кораби, дори когато върхът не е видим?

Изпълнителите и посредниците на това влияние, подобните на Еврото, Нотариуса, Черничкия и всевъзможните все още неизвестни публично брокери може да се сменят. Сигурно и Пеевски може да се сменя или поне да сменя ролята си в това. Изпълнителите са пионки в една неформална корпорация, разполагаща с паралелна власт и механизми за влияние над реалната.

И в момента е възможно наистина абсолютно никаква част от новото правителство, както и никаква част от парламентарното мнозинство да не е под контрола на Пеевски. Но това може да се промени бързо и неусетно.

Създаване и използване на зависимости. “Опраскване” чрез различни институционални бухалки. Размразяване на дела на трупчета и всевъзможни намеци са част от арсенала за влияние.

Уроците от историята са достатъчни. От обсебването на пазара на печатни медии и разпространението им чрез Lafka, през опоскването на КТБ и Булгартабак, рейдването на бизнеси чрез групи като тази на Осемте джуджета и превземането на ДПС — рано или късно става на неговата.

Доган се надяваше на спокойни старини, но бе изкаран от пенсия. Да, има затишие и заканите за разправа с “деребеите” поспряха, а институциите се снишават въпреки обвиненията в публичното пространство в мащабни злоупотреби на групата лоялни на Доган кадри. Може да е затишие пред буря. А може и Пеевски и Доган да са се разбрали да заровят томахавките и да си гарантират взаимното благоденствие.

Никой не иска да си играе с Пеевски, но това няма да го спре да дойде на площадката и да счупи играчките на всички.

И това носи страх. Затова изглежда най-вероятно да има опити публично той да бъде държан далеч от властта, но на практика да участва в нея. Също както уж Калин Стоянов не беше негов човек, а изненадващо за никого сега е депутат от Ново начало.

Другият вариант е много по-болезнен. Истинското държане на Пеевски далеч от властта включва осветляване на механизмите, с които той е участвал в нея. Осветляване на хората, чрез които е влияел в различните системи. И носене на отговорност за стореното.

Преходът се провали, защото предишният режим не беше осветлен. И сегашното начинание е обречено на вечен провал, независимо от конфигурацията на управленската сглобка, ако прожекторите извъртат поглед.

И ще бъде така, докато никой не обясни наистина защо (и как) Пеевски е толкова важен. Всички знаем биографията му. Но никой не може да отговори защо тя е факт.