Този казус е сравнително скорошен – почти половината от пластмасата, произведена някога, е изработена през последните 20 години. И въпреки че това е продукт до голяма степен революционен за света, пластмасата за еднократна употреба генерира огромно количество боклук, който бързо си проправя път към океаните, заселва се там трайно и се отразява пагубно върху морските екосистеми, пише егоист.
Ако трябва да бъдем точни, девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. В най-добрия случай пластмасовите предмети се разграждат за 450 години, а в най-лошия – никога. Често се разлагат на по-малки частици, наречени микропластмаси, всяка с размер по-малък от половин сантиметър, които по един или друг начин попадат в организмите на хора и животни.
България също е пряко засегната от проблема. От Института по биоразнообразие на БАН твърдят, че и в Черно море има наличие на пластмасови микрочастици. Те успяват да достигнат до трапезата ни чрез морската сол, например.
Учени са документирали, че към момента поне 700 животински вида, от зоопланктони до китове, са поглъщали пластмаса или са били в плен на нея. А заради дългия си живот, пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество. Към „жертвите” спадат не само морски обитатели, но и различни птици и бозайници, които живеят по крайбрежията.
Градският дневник на един супербайк
Ключът към промяната и решението на този глобален проблем е във всеки от нас. Той се крие в малките, но последователни стъпки към ограничаването (дори преустановяването) на употребата на пластмаса в ежедневието. Например, вместо да купуваш няколко пластмасови бутилки с вода дневно, можеш да ползваш шише за многократна употреба, което да пълниш отново.
Важно е първо да се концентрираме върху елиминирането на най-елементарните форми на пластмаса и върху употребата на заместители за многократна употреба. Замислял ли си се, че можеш да замениш пластмасовите клечки за уши с бамбукови такива? А да пазаруваш с текстилна торба за многократна употреба?
Една найлонова торбичка се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля. Всяка година милиарди такива торбички, се използват в световен мащаб, а близо милион пластмасови бутилки се продават всяка минута. Ежедневно се изхвърлят милиони сламки… и то само в Америка.
Ако обаче се намали търсенето, респективно, ще се намали и производството. А промяната определено е възможна и историята познава своите добри примери. Като средностатистическия датчанин, който използва около четири торбички за еднократна употреба годишно. Дания приема първия данък за торбички през 1993 г.
В исторически план първите пластмаси са създадени преди 150 години, а активното производство на пластмаса, такава каквато я познаваме днес, се разпалва през 1950 г. От тогава са произведени над девет милиарда тона пластмаса, от тях почти седем са се превърнали в отпадъци, а над шест никога не са били рециклирани.
Производството на пластмаса расте главоломно и застрашително – от 2,3 милиона тона през 1950 г., до 162 милиона тона през 1993 г. и 448 милиона тона през 2015 г. Най-голямо количество се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнерите за разделно събиране на отпадъци.
Замърсяването с пластмаса се е превърнало в криза за природата и е тясно свързано с редица други екологични проблеми. От двa до четири процента от петрола, произвеждан в световен мащаб всяка година, се използва за направата на пластмаса. Други два до четири процента захранват процесите на производство на тези пластмаси. Около 12% от пластмасовите отпадъци пък биват изгаряни и по този начин се отделят газове, изключително вредни за живите организми.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts