Съвременната медицина разполага с възможности, за които преди десетилетия лекарите можеха само да мечтаят. Въпреки това кабинетите на кардиолозите и ортопедите се изпълват с все по-млади пациенти. Хора в активна възраст все по-често се сблъскват с високо кръвно налягане, нарушения в мастната обмяна, наднормено тегло, хронични болки в гърба и ранни дегенеративни промени в ставите.

Според кардиолога д-р Иванка Гоновска една от най-сериозните тенденции през последните години е увеличаването на случаите на метаболитен синдром – състояние, при което се съчетават артериална хипертония, абдоминално затлъстяване, нарушения във въглехидратната обмяна и дислипидемия.

„Това не е самостоятелно заболяване, а комбинация от рискови фактори, които значително увеличават вероятността от развитие на исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и захарен диабет тип 2“, обяснява тя.

Проблемът е, че тези процеси започват много преди появата на първите симптоми. Атеросклеротичните промени в съдовете могат да се развиват години наред без болка, без задух и без оплаквания, докато един ден не се проявят с тежък съдов инцидент.

Тези рискове обаче не засягат само сърцето и кръвоносните съдове. Същите фактори, които водят до метаболитни нарушения, оказват пряко влияние и върху опорно-двигателния апарат.

„Всеки излишен килограм увеличава натоварването върху коленните и тазобедрените стави, а обездвижването постепенно отслабва мускулатурата, която поддържа гръбначния стълб“, посочва ортопедът д-р Кристиян Гоновски.

По думите му все по-често в практиката се срещат пациенти между 30 и 50 години с дискови протрузии, дискови хернии, цервикален синдром, лумбален синдром и ранни форми на остеоартроза.

„Човешкото тяло е проектирано за движение. Когато прекарваме по осем, десет, а понякога и дванадесет часа дневно в седнало положение, биомеханиката на гръбначния стълб се променя. Това не се случва за месец или година, а постепенно, докато един ден болката не стане постоянна част от ежедневието“, обяснява специалистът.

Към обездвижването се добавя и другият голям проблем на съвременното общество – хроничният стрес. За разлика от краткотрайния стрес, който има адаптивна функция, продължителното психоемоционално натоварване поддържа високи нива на кортизол и катехоламини, което влияе върху артериалното налягане, сърдечната честота, метаболизма и възпалителните процеси в организма.

„Много хора приемат умората, нарушенията на съня и постоянното напрежение като нещо нормално. Организмът обаче плаща цена за това натоварване“, предупреждава д-р Гоновска.

Последиците невинаги са видими веднага. Често те се натрупват с години под формата на повишен кардиоваскуларен риск, наднормено тегло, инсулинова резистентност и намалена физическа издръжливост.

Според д-р Гоновски подобни процеси стоят и зад все по-честата саркопения – възрастово обусловената загуба на мускулна маса и сила, която започва много по-рано, когато липсва достатъчна физическа активност.

„Много хора следят килограмите си, но рядко обръщат внимание на качеството на телесния състав. Загубата на мускулна маса има пряко отношение към стабилността на ставите, риска от травми и цялостната двигателна функция“, обяснява той.

С напредването на възрастта към тези рискове се добавят и хормоналните промени. При жените след менопауза намалените нива на естрогени водят едновременно до повишаване на сърдечносъдовия риск и до ускорена загуба на костна плътност.

Затова и двамата лекари подчертават значението на профилактиката при остеопорозата – заболяване, което дълго време протича безсимптомно и често се открива едва след настъпване на фрактура.

„Остеопорозата е тиха болест. Тя не боли, не дава ранни симптоми и точно затова често остава пренебрегната“, посочва д-р Гоновски.

Сред факторите, които също привличат вниманието на специалистите, е дефицитът на витамин D. Въпреки климатичните условия в България, при немалка част от населението се установяват недостатъчни стойности, което оказва влияние върху костния метаболизъм, мускулната функция и имунната система.

Към всичко това през последните години се добавят и все по-честите горещи вълни.

„При пациенти със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето или предсърдно мъждене високите температури могат да доведат до сериозни усложнения. Дехидратацията и електролитният дисбаланс увеличават риска от нарушения в сърдечния ритъм и декомпенсация на хронични заболявания“, обяснява д-р Гоновска.

Лятото поставя пред изпитание и опорно-двигателния апарат. Според д-р Гоновски през този сезон зачестяват травмите при хора, които през по-голямата част от годината водят заседнал начин на живот, а по време на отпуската внезапно увеличават физическото натоварване.

„Организмът не обича резките преходи. Той се адаптира постепенно и всяко натоварване трябва да бъде съобразено с физическата подготовка на конкретния човек“, подчертава специалистът.

По отношение на новите медикаменти за лечение на затлъстяване и редукция на телесното тегло двамата лекари са категорични, че те могат да бъдат полезен инструмент, но не и заместител на здравословния начин на живот.

Защото независимо колко модерни стават терапиите, основните принципи на профилактиката остават непроменени – контрол на кръвното налягане, проследяване на липидния профил и кръвната захар, поддържане на здравословно тегло, редовна физическа активност и навременни профилактични прегледи.

„Голяма част от заболяванията, които лекуваме днес, не започват в деня на поставяне на диагнозата. Те се развиват с години“, казва д-р Иванка Гоновска.

„А организмът почти винаги предупреждава предварително. Въпросът е дали ще разпознаем тези сигнали навреме“, допълва д-р Кристиян Гоновски.

Именно затова според двамата лекари най-добрата инвестиция в здравето не е лечението след появата на болестта, а грижата за организма много преди тя да се прояви.