Време е за лечение на някои българските политици, които страдат от синдрома Доппер.

Време е всичко в България да започне да се случва по тъмно. Да се загаси всяко пламъче на прогрес, напредък, цивилизационна провокация. Парламентът да заседава по тъмно. Дамата от домовата книга да рецитира имената по тъмно. Възрожденците да приемат законите си по тъмно.

Знаете ли защо някои родни политици обичат да гасят огъня на новото, на иновативното, на научното, на културно-провокативното, на знанието, на просвещението? Знаете ли защо? Защото умеят да оперират само и единствено на тъмно.

На тъмно е най-добре

Първото ми осветляване по въпросите за "тъмните", за негрите, чернокожите, африканците или както-там-ви-е-удобно-да-ги-наричате, се случи преди двайсетина години. Беше светло обаче, в залата на един университет. За първи път бях в Африка и първо се сприятелих с тъмнокожите. Това се случи в градчето Греъмстаун, което вече не се казва така, защото историческата коректност и апартейда трябва да се зачитат. Тъмнокожите там, досущ като тъмнокожите навсякъде по света, ме караха да се чувствам добре - смеехме се, бъзикахме се, слушахме музика, снимахме, гледахме филми, говорихме сериозно, учихме се един от друг. Поради тези и ред други причини, сега се опитвам да пиша докторантура в Лайдън за субкултурите на младите в Африка и ми харесва да си говоря с тъмнокожите. И ще продължавам да го правя.

Често пъти ги наричам негри, често пъти казвам на ромите - цигани. И твърдя, че по-скоро няма проблем с това. Има проблем, когато велик писател като Пол Теру отделя цяла глава от книгата си, за да обясни думата "негър", а либералните медии пишат с възхвала за книгата, но не споменават нито за миг думата "негър", както и въпросната глава.  По критерий елегантна неприязън към подобни постъпки вероятно съм закоравял консерватор, а по всички останали съм либерал. Първият път, когато отразявах по-задълбочено изборите в САЩ, Обама срещу Ромни, естествено, че бях за Ромни. Не си и помислях, че демократ може да спаси Америка.

Важни уточнения, за да разберете същината на либерално-консервативната ми душа. Като и защо пиша всичко това. Ако ви интересува, разбира се.

Това, което мен ме интересува искрено - искам децата ми да живеят в цивилизована среда. И вярвам, че наричането на нещата с истинските им имена, е част от тази цивилизована среда. Нещо, на което се учим всички, ежедневно. Негърът понякога е негър, точно както глупавият политик е глупав политик. Също и аз, като журналист, когато направя някоя глупост, просто се превръщам в глупав журналист и дължа извинение след това. Най-малко извинение.

Другото, което ме интересува, е децата ми да живеят в страна, която прогресира.

Този август се случиха няколко събития, които изобличаха всички ни - оказа се, че нито средата прогресира, нито средата се развива, нито става по-цивилизована, какво остава за страната като цяло. Тъкмо обратното - вегетираме в задръстена от елементарно възприемане на събития и случки конюнктурна кочина, става все по-претъпкано от нецивилизовани и антидемократични високоговорители, които са като песъчинките на августовския плаж - неизброими. Подобно на заразно болни, те биха могли да бъдат излекувани, ако болестта им беше открита навреме, ала вече е твърде късно. Тази болест е като девствеността - лечима е, само ако се открие навреме.

И законът за пропагандата, и вторачването в училищата, и войната срещу прогресивните културни събития, и безумния политически език, и защитата на един-единствен министър, и какво ли още не, всичко това безмилостно августовски жари и изгаря всяка надежда, че България ще се развива адекватно, прогресивно, нормално. Оказа се вярно, че болестта на политическото невежество е нелечима. Ама наистина нелечима.

Жалко за децата ни.

Че стават свидетели на цялата тази назадничава пропаганда.

Ако все пак деца ви попитат защо през 2024 година въпросните политици правят така, както правят, обяснете им. Обяснете им, че страдат от една африканска работа, развита преди много лета, страдат от синдрома на Доппер.

Обяснете им, че вероятно са живели в изолация, а слуховете за идеи, постижения, открития и постижения са преминавали през тях като мълнии и гръмотевици, от които са бягали, сакън да не се опарят. Някъде свири нова напредничава група, другаде учен изобретява нещо, а на трето място хората работят и живеят щастливо, те обаче държат да си направят я селфи с Митрофанова, я с някой нейн предшественик, горкият и той бленуващ за цивилизация, но обречен на путински мрак.

Те са като онези бели в Африка (да, бели), които говорят африкаанс, но никога не са говорили езика на прогреса - те се страхували от американската революция, от якобинците, от свободата, от равенството, от братството, от концепцията на Русо за обществения договор, от Просвещението, от още куп неща, от които яко се страхували, ама яко. Досущ като една плеяда родни политици. Колко странно, нали? Една част от белите, а не черните в Африка, са бягали от прогреса. Точно като у нас. Една част от т.нар. бели евроатлантици всъщност умират от шубе, че откриването на Олимпиадата се предава по телевизията на живо или че някой българин е там, говори френски, работи за чужда компания и се докосва до цивилизационните провокации. Просто докосва.

И в любимата ми Южна Африка преди много-много години, точно по африкански, белите така се уплашили от идеите на Просвещението и от навлизането им по африканските земи, че белите се затворили по къщите (разбирай в избирателните си райони), консултирали се с Библията си (разбирай - избрали си съветски Патриарх), повикали проповедници (разбирай платили на съветски телевизионни глашатаи), за да достигнат до проникновението - необходими са репресии по всички фронтове. Репресии, закони, наши си назначения, наши си вътрешни министри, наши си послушковци, наши си глашатаи на фалшиви новини.

Африканерите се нарекли допери на името на онези малки метални камбанки, с които се загасвали свещите. Сами се нарекли така, защото напълно съзнателно загасвали като умели пожарникари всяко пламъче на прогрес и напредък.

Някои родни политици, простете за ужасното сравнение, но се изживяваха точно така - първо се опитваха да участват в гасене на реален пожар, но веднага след това се втурнаха да угасят един друг огън, по-важен за тях, огънят на цивилизационния и научен прогрес.

И знаете ли защо някои родни политици обичат да гасят огъня на новото, на иновативното, на научното, на културно-провокативното, на знанието, на просвещението? Знаете ли защо? Защото те умеят да оперират само и единствено на тъмно.

Имат алергия към светлината. Затова се самозагасят. Сами си вадят очите. И крачат напред с необразовано вдигнати слепи глави към някакви безумни морални величини, които сами са създали, прекрачвайки ежедневно всички морални величини, които Бог е създал.

Онзи дух на доперите в Южна Африка не само че оцеля, но и роди апартейда. Роди репресията, цензурата, мракобесните закони, убийствата без дела и процеси. Ей такива неща. Но ето, любимата ми Южна Африка говори за това и днес, и вероятно ще се излекува, защото са минали десетки години. Родната ми любима България, уж демократична и европейска, тепърва започва да налага такива закони, готова за собствения си булгар-булгар апартейд. Крачката от прикрития роден тоталитаризъм до некултурата на апартейда е така малка.

Жалко.

А когато пак отида в Африка и видя моите тъмнокожи приятели, с тъга на очите ще им кажа, че скоро при тях и помен няма да има от зловонието на апартейда, а ние, българите, през 2024 година, тъкмо навлизаме в тази ера.

Колко жалко наистина.