Наруши ли президентът Конституцията? Това е основният въпрос, който се поставя днес, след като Радев отказа да приеме предложеното от Горица Кожарева служебно правителство и дори заяви, че започва нова процедура по избора на кандидат за служебен премиер.
Какво казва Конституцията?
Въпросът за служебните правителства и тяхното назначаване се урежда в глава четвърта, чл. 99, т. 5. Той гласи:
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Текстът е кратък, разбираем и императивен. Цитирам: "...президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок." Край на цитата. Императивно е казано: НАЗНАЧАВА!
Къде тук виждате възможност и текст, който да дава право на президента да не подписва указа за назначаването на служебното правителство? Къде виждате текст с възможност за блокиране на процедурата и опит за нови консултации и избор на нов кандидат за служебен премиер? Но, както видяхме, президентът го направи. В т. 5 на чл. 99 няма указана процедура, по която президентът да може да не приеме състава на правителството, да прекъсне процедурата и по този начин да подмени и самия избран от него кандидат за служебен премиер. И да не издаде указ. Това е свободно тълкуване на Конституцията и всъщност нейно нарушение.
Какви могат да бъдат последиците?
Най-важната последица е, че се отлагат за неопределено време предсрочните парламентарни избори, а те са основна цел на цялата конституционна процедура по назначаването на служебно правителство. Това не влиза в прерогативите на президента по никакъв начин.
Втората и по-дългосрочна последица е, че ако това, което президентът направи, се остави без последици, т.е. не се сезира Конституционният съд, държавният глава ще бъде в състояние да блокира назначаването на служебно правителство до безкрай и да отлага изборите за неопределено време. Как? Ами по начина, по който го направи днес. Заявява, че един или друг министър не му харесва, спира процедурата и я започва отначало. Какво правим, ако следващият кандидат за служебен премиер представи състав, който не харесва на президента? Пак същото. А по-следващият? Ами ако свършат кандидатите за служебни министър-председатели? И така докога? А изборите?
Има и трета последица, която е следната: Ако това, което направи президентът, мине и не бъде оспорено пред Конституционния съд, той на практика си връща контрола върху състава на служебните правителства, което е точно обратният резултат на конституционните промени. Защото всеки кандидат за служебен премиер, освен личното си право на избор, ще трябва да удовлетворява и правото на избор на президента, да консултира с него състава на правителството. Защото винаги съществува вероятността президентът да каже "не"!
Това не е в духа на промените в Конституцията, не е в интерес на българските граждани, които трябва бързо, в най-кратък срок, да отидат на избори и да кажат кой да управлява България. Това не е работа на президента. Това е работа на българските граждани, и изборите трябва да се състоят възможно най-бързо.
И така, президентът чете чл. 99 като дяволът Евангелието и пробва дали е възможно да си върне част от възможностите да влияе върху формирането на служебните правителства, което всъщност му бе отнето с последните промени. Тоест, днес той обезсмисли цялата конституционна промяна, като блокира назначаването на конституционно представеното му служебно правителство. Което, ако мине "метър", означава, че държавният глава си връща всички лостове за влияние при назначаването на служебни правителства, единствено трябва да се съобразява със списъка на кандидат-премиерите.
Въпросът дори не е в политическите измерения на този негов акт. Те са ясни. Въпросът е дали ние като държава ще спазваме Конституцията, която ни държи в рамките на закона, или ще се опитаме да я разтягаме както ни изнася.
В тази ситуация трябва да бъде сезиран Конституционният съд, за да се знае в бъдеще какво може и какво не може да се прави по чл. 99, т. 5 от Конституцията.
Представеното мнение е лично и не ангажира редакцията.
