Президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаване на Горица Грънчарова-Кожарева за служебен премиер заради присъствието на Калин Стоянов в кабинета. Държавният глава предложи на Кожарева да смени името на вътрешния министър, тя от своя страна отказа. Това сложи край на процедурата, а изборите се отлагат за след 20-ти октомври.

Горица Кожарева няма да положи клетва в Народното събрание, а кабинетът на Димитър Главчев ще продължи да рабори до избиране на нов служебен премиер от „домовата книга“. Наруши ли президентът Конституцията с това свое решение и има ли основания за импийчмънт? И какво стои зад настояването Калин Стоянов да остане част от правителството и зад исканията той не е повече министър?

Има ли нарушение на Конституцията в отказа на президента Румен Радев да подпише указа за назначаване на Горица Грънчарова – Кожарева за служебен премиер заради присъствието на настоящия вътрешен министър Калин Стоянов в кабинета? Конституционалистите се разделиха в мненията си. А какво пише в Конституцията?

В чл. 99, ал 5 се посочва, че президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори. Оказва се обаче, че тълкуванията са повече от едно.

Според преподавателя по Конституционно право Наталия Киселова нарушение няма и президентът може да настоява за промяна в списъка с министри и на тази база да издаде или не указ за назначаване на служебен кабинет.

"След като финалният акт – указът, с който се назначава, е негов – нормално е да има възражения за някои от министрите“, коментира Киселова.

Преподавателят по конституционно право Орлин Колев е на друго мнение, според него президентът няма право да откаже да назначи така предложения служебен кабинет и действията му са неконституционни, защото в член 99 не се предвижда такава хипотеза.

"Вярно, че текстът в Конституцията, който се отнася до служебното правителство е един особен, усукан и недодялан, но така или иначе следва да бъде приложен по начин, по който да не се създава конституционна криза. Още повече в самата разпоредба ал. 5 на чл. 99 не дава основание на президента въз основа на изказаните от него аргументи да не назначи служебно правителство, което е предложено от служебния министър-председател", коментира той.

При настоящата ситиуация се повдига и въпросът възможно ли е да се стигне до импийчмънт. Според Киселова и Колев не е невъзможно да има такава инициатива, но тя едва ли ще бъде успешна. Киселова коментира, че с действията си днес президентът е върнал топката в полето на Народното събрание и депутатите трябва да решат как да действат.

"Едната възможност е нови разговори с кандидатите за премиер от списъка. Друга възможност е да се попълнят овакантените постове. Другият вариант - малко по-екзотичен, е промяна в Конституцията. Частично да се върнат старите текстове. Да не е обвързан с хората от списък"

А извън конституционната рамка са въпросите защо президентът Румен Радев отказа да подпише указа и защо Горица Кожарева бе толкова категорична в решението си, че Калин Стоянов трябва да бъде вътрешен министър. Според журналиста Веселин Стойнов днешният случай разкрива мащабите на задкулисието и зависимостите.

"Това е задкулисие, показва зависимости, механизми за притискане и купуване и показват кой реално управлява.  Няма как една кандидат-премиерка да държи на човек, който открито са ѝ казали и политически сили, и президентът, който вече открито днес ѝ го каза,  даде ѝ срок да си го смени, и тя да казва „не“. Това е зависимост“

Политологът Георги Проданов е катергоричен, че има един голям проблем и това е Делян Пеевски и влиянието му във всички нива в управлението на държавата

"Напоследък сме свидетели, че Делян Пеевски си отива. Това го принуждава да обявява много войни на много фронтове. Може би това е начинът да си събере вересиите"

Отказа на Радев ще задълбочи политическата криза, коментира политологът Любомир Стефанов и уточни, че аргументът, че Калин Стоянов е пречка за честността на изборите е притеснителен на много нива.

"Тази сага, типично по български, започва да намирисва. Не можем да разберем като общество къде е заровено кучето. Мен ме притеснява аргумента на Радев, че Калин Стоянов поставя под съмнение честността на провежданите избори в България. Ако е така трябва да върнем лентата назад и дали изобщо в България е имало честни избори. Президентът не може да предложи полезен ход. От една страна хем да стресне парламента, хем да му отвържат ръцете. Нещо, което управляващото мнозинство се опитваше да не прави, тоест да го ограничи. Никой на никого не е виновен. Тези, които са предложили промени в Конституцията или са мислили бързо и некачествено, или въобще не са мислили. Българските политици нямат план Б"

Според Стефанов депутатите трябва да попълнят целия списък от длъжности, които могат да бъдат избирани за служебни премиери, но и да припомнят на Радев, че не той определя състава на Министерски съвет.